Наследникът на Империята
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследникът на Империята». Краткое содержание книги:
— Добър вечер, капитан Карде — поздрави лицето с ясен, гладък и изключително учтив глас. — Аз съм върховният адмирал Траун.
— Добър вечер, адмирале — кимна за поздрав контрабандистът, окопитвайки се почти мигновено. — Оказвате ми неочаквана чест. Мога ли да попитам на какво дължа посещението ви?
— Сигурен съм, че вече отчасти сте се досетили — отвърна адмиралът. — Нуждаем се от още йосаламири и искаме разрешението ви да кацнем и да попълним запасите си.
— Заповядайте, разбира се — тревожно предчувствие за близка опасност затрепка в съзнанието на контрабандиста. В отношението на Траун се долавяше нещо необичайно, имперската флота едва ли се нуждаеше от разрешението му, за да кацне и да ловува йосаламири от дърветата. — Изглежда, все по-често изпитвате нужда от допълнителни количества. Да не би да имате проблеми и да ви измират?
Траун изненадано вдигна вежди:
— Всички йосаламири са живи и здрави, капитане. Просто са ни нужни още.
— Аха. Разбирам.
— Съмнявам се, но това няма значение. Хрумна ми, капитане, че, след като тъй и тъй съм тук, бихме могли да си поговорим.
— За какво?
— Сигурен съм, че ще намерим някои теми от взаимен интерес — отговори Траун. — Например за това, че възнамерявам да закупя нови бойни кораби.
Благодарение на дългата си практика Карде не издаде с изражение или на гласа чувствата си, които тези думи отприщиха в него. И все пак не беше сигурен, че успя да ги прикрие напълно.
— Бойни кораби? — повтори той предпазливо.
— Да — Траун го възнагради с лека усмивка. — Не се безпокойте, не се надявам да имате в наличност междузвездни кораби. Но за човек с вашите връзки не би било трудно да ги достави.
— Съмнявам се, че връзките ми са чак толкова големи, адмирале — отговори Карде, като безуспешно се опитваше да разгадае това не съвсем човешко лице. Дали знаеше? Или бе въпрос само на изключително опасно съвпадение? — Едва ли ще сме в състояние да ви помогнем.
Изражението на Траун не се промени, но изведнъж усмивката му се изкриви заплашително.
— Нищо не ви пречи да опитате, нали? А и да не забравяме, че отказахте да ни помогнете за издирването на Люк Скайуокър.
Карде леко се отпусна. Това беше по-безопасна територия.
— Съжалявам, че и в този случай не бяхме в състояние да ви помогнем, адмирале. Както вече обясних на вашия представител, тогава имахме да изпълняваме няколко полета в изключително кратки срокове. Точно тогава бе невъзможно да отделим кораби.
Траун повдигна леко вежди:
— Точно тогава ли казахте? Но издирването още продължава, капитане.
Контрабандистът се прокле наум и изненадано повтори:
— Продължава ли? Но вашият представител каза, че Скайуокър бил с повреден изтребител. Ако досега не сте го открили, животоподдържашите системи навярно вече са се изчерпили.
— Аха — кимна адмиралът. — Сега разбирам откъде се е появило объркването. По принцип сте прав. Но Скайуокър е джедай и в торбата му с различни номера е и способността да изпада в хибернационен транс — той млъкна за момент и изображението на екрана леко трепна. — Така че все още има достатъчно време, за да се включите в издирването.
— Разбирам — отвърна той. — Изключително интересно. Сигурно това е от многото неща, които обикновените хора не знаят за джедаите.
— Надявам се, че ще имаме достатъчно време да ги обсъдим подробно, когато кацна на Миркр — отбеляза Траун.
Карде замръзна, ужасяващата истина го разтърси като токов удар. Онова кратко потрепване на изображението на адмирала… Погледът към радара потвърди предположението му: Tprf совалки тип ламбда с пълен ескорт от изтребители бяха. излетели от „Химера“ и приближаваха към планетата.
— Май няма да имаме време да се подготвим за подобаващо посрещане — проговори Карде, като думите излизаха леко накъсано през стегнатото му гърло. — Много късно ни предизвестявате.
— Няма нужда от специално посрещане — увери го Траун. — Както вече казах, идвам просто да си поговорим. Съвсем за малко, разбира се, знам колко сте зает.
— Оценявам загрижеността ви, адмирале. Ако ме извините, сега ми се иска да се погрижа за подготовката за пристигането ви.
— Очаквам с нетърпение срещата ни — отвърна многозначително Траун.
Лицето му изчезна и на екрана отново се появи изображението на „Химера“ в едър план. За момент Карде остана неподвижен, възможностите и потенциалните опасности прелитаха през главата му със светлинна скорост.