Нож от блянове

— Джолайн трябва да се е опитала да те спре, както и Теслин и Едесина, но каквото и да направиха, не успяха. Според мен това значи, че притежаваш тер-ангреал, който може да разсейва потоците на Силата. Чувала съм за такива неща — Кацуан Мелайдрин уж имала такъв, според мълвата — но никога не съм виждала подобно нещо. Много бих искала. Няма да се опитвам да ти го отнема, но ще съм ти благодарна да го видя.

— Откъде знаеш за Кацуан? — попита сърдито Джолайн, докато се опитваше да изтупа полата си. Първото изтупване отзад я накара да изохка и тя се отказа, но погледна навъсено Мат, за да му покаже, че не е забравила обидата. В големите й очи, както и по бузите й, лъщяха сълзи, но ако трябваше да плати за тях, цената си струваше.

— Тя каза нещо за изпитанието за шала — подхвърли Едесина.

— Каза: „Как може да си минала изпитанието за шала, като замръзваш в такива моменти?“ — добави Теслин.

Устата на госпожа Анан се присви, но дори и да се смути за миг, тя бързо се овладя.

— Сигурно помните, че бях съдържателка на хан — сухо отвърна тя. — Много хора посещаваха „Скитащата жена“ и мнозина приказваха, сигурно повече, отколкото е трябвало.

— Никоя Айез Седай не би го казала… — почна Джолайн, но млъкна и се обърна припряно. По стъпалата се качваха Блерик и Фен. И двамата бяха от Граничните земи, едри мъже, тъй че Мат се надигна бързо, готов да прибегне до ножовете си, ако се наложи. Можеха и да го пребият, но не и без да им пусне кръв.

За негова изненада, Джолайн се втурна към вратата и я затръшна току пред носа на Фен, а после дръпна резето. Салдеецът не се и опита да отвори, но Мат не се съмняваше, че двамата ще чакат отвън, когато излезе. Щом тя се обърна, очите й, насълзени или не, бяха пламнали и като че ли за момент бе забравила за госпожа Анан.

— Само да си помислиш повече… — почна Джолайн и му размаха пръст.

Мат пристъпи и тикна пръста си под носа й толкова бързо, че тя отскочи назад и се блъсна във вратата. Ахна и на бузите й изби червенина. Мат пет пари не даваше дали е от яд, или от смут. Тя отвори уста, но той така и не я остави да се вреди.

— Ако не бях аз, щеше да носиш нашийника на дамане, също като Едесина и Теслин — заговори той разгорещено, очите му пламтяха. — И за благодарност ми посягаш. Правите каквото си знаете и ни застрашавате всички. Адски добре знам, че преливахте, след като знаете, че оттатък пътя има сеанчанци! Може да има дамане с тях, цяла дузина. — Съмняваше се, че има и една, но съмнението не е увереност, а и в момента нямаше намерение да споделя съмненията си с тях. — Е, някои работи може и да търпя, макар че няма да е зле да знаете, че съм на ръба на търпението, но да ме удряш няма да го търпя. Само да си ми посегнала още веднъж, заклевам се, ще ти насоля задника два пъти по-силно и ще ти пари два пъти повече. Честна дума!