Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Разбира се… Джефри. — Момичето го целуна и се обърна към двамата непознати. — Истински чаровник, нали?
— Човек не може да се пребори с годините, моето момиче, но не е нужно да се предава на старостта. Позволете ми да ви представя двамата си нови сътрудници. Подполковник Монтроуз от армията на Съединените щати и специален агент Прайс от ЦРУ.
Децата се здрависаха малко сковано.
— Не разбирам — обади се Роджър Брустър. — Какво общо има смъртта на майка ни, убийството й, с армията на Съединените щати?
— Няма пряка връзка — отвърна Лезли. — Но ще бъда пределно откровена с вас двамата, дори началниците ми да ме разжалват и да ме изхвърлят от армията. Хората, които са убили майка ви, отвлякоха сина ми и твърдят, че ще го убият, ако не направя каквото те искат.
— Боже мой! — възкликна Анджела Брустър.
— Но това е ужасно! — обади се като ехо брат й. — Как се свързаха с вас?
— Не са се обаждали от три седмици. Предадени ми бяха инструкции чрез трето лице и аз привидно ги изпълних при последното ни назначение. Всъщност искаха да ме проверят: Къде е местонахождението ни? Каква е охраната? Огнестрелна мощ?… Такива неща. Понеже се разбра, че в ЦРУ има двоен агент, а може би дори няколко, предадената от мен информация беше точна, но твърде повърхностна.
— Кога очаквате отново да ви се обадят? — попита госпожица Брустър.
— Всеки час… всеки момент — отвърна Лезли и погледът й за миг стана далечен и самовглъбен. — Скоро ще получа съобщение — телефонен номер, който трябва да бъде набран от обществен телефон — къде и кога да се обадя и ще чуя запис, който ще ми каже какво да правя. През последните пет дни нямаше как да се свържат с мен. Сменихме цялата си охрана и мерките за сигурност — надяваме се да неутрализираме шпионите, но тази сутрин съобщихме в Лангли. Сега знаят, че съм в Лондон.
— Не ви ли е страх? — попита Анджела Брустър.
— Много повече ще се страхувам, ако не ми се обадят.
— Какво можем да направим ние? — попита младият Брустър.
— Разкажете ни всичко, което знаете за Джералд Хеншо — отвърна Прайс. — И отговорете на всичките ни въпроси.
— Всичко, което знаем, вече разказахме на полицията и на МИ-пет — абсолютно всичко.
— Разкажи и на нас, Анджела — обади се Монтроуз.
— Направете го, детето ми — добави Уотърс. — Всички сме хора и следователно не сме съвършени. Може новите ни познати да уловят нещо, което ние сме пропуснали.
Разказът започна с простъпките на Хеншо: постоянните му пиянства, похожденията, безобразното пилеене на пари, които му давали или сам крадял, арогантното му отношение към прислугата, когато лейди Алиша не била наблизо, постоянните лъжи за отсъствията му в случаите, когато не можел да бъде открит — списъкът беше безкраен.
— Изненадан съм, че майка ви го е търпяла — отбеляза Камерън.
— Защото не познавате Джералд Хеншо — отвърна Анджела с тих несигурен глас, сякаш търсеше подходящите думи. — Майка ни не беше глупачка, тя просто не виждаше това, което виждаха другите. Той криеше от нея тези страни от характера си.
— И го правеше направо гениално — намеси се Роджър. — В нейно присъствие той беше самата любвеобилност и чар. Няколко години и аз си падах по този негодник. Анджела — не, но аз — да.
— Ние, жените, сме малко по-проницателни в тази област, не мислиш ли?
— Това е мит, сестричке, пък и в началото той наистина й беше много полезен.
— Развличаше я, това е всичко.
— Но нали вие двамата сте били повечето време на училище, а не у дома? — поинтересува се Прайс.
— Да — отвърна братът, — през последните шест години, но през лятото и през ваканциите си бяхме у дома, а понякога се връщахме и за почивните дни. Невинаги сме били двамата заедно, но прекарвахме достатъчно време тук, за да видим какво става.
— Достатъчно, за да промениш отношението си, така ли, Роджър? — настоя Камерън.
— Определено, сър.
— И кое те накара да го промениш? — попита Лезли. — И да възприемеш мнението на сестра си?
— Всичко, което ви казахме.
— Допускам, че това са неща, които сте научили постепенно. Не вярвам да сте ги забелязали отведнъж, нали така? Все нещо трябва да ви е накарало да се замислите.
Братът и сестрата се спогледаха. Първа заговори Анджела:
— Започна с обаждането от автосервиза в Сейнт Олбънс, нали, Родж? Обадиха се да кажат, че са оправили ягуара, помниш ли?
— Точно така — съгласи се братът. — Собственикът реши, че говори с Джери. Каза, че ще предаде колата само срещу пари в брой — никакви чекове, никакви разписки до счетоводители, чисти пари в брой.
— И защо така? — Прайс хвърли поглед към Джефри Уотърс, който поклати глава в знак на удивление.