Трите карти

През този ден изминаха около четири километра, може би дори по-малко. Инвалидната количка се преобърна два пъти. Веднъж Дета незабелязано успя да сграбчи ръчната спирачка и силно я дръпна. Втория път „заслугата“ беше изцяло на Еди, който тласна количката прекалено силно в стремежа си да избегне поредния пясъчен капан. Това се случи привечер; младежът се изплаши, че този път не ще успее да я измъкне. Все пак напрегна последните си сили и избута количката с треперещите си ръце — тласъкът се оказа прекалено мощен, Дета се преобърна като смешния Хъмпти-Дъмпти от „Алиса в страната на чудесата“, след което Еди и Роланд се поизпотиха, докато успеят да поставят количката на колелата и. Оказа се, че ако бяха закъснели само с няколко секунди, последствията щяха да бъдат фатални. Ремъкът, който минаваше през гърдите на Дета, се беше повдигнал и бе пристегнал гърлото и. Тя се задушаваше, лицето и вече беше посиняло; всеки момент щеше да загуби съзнание, но продължаваше злорадо да се смее.

„Остави я да пукне — искаше да каже Еди, като видя как Роланд се наведе и побърза да разхлаби възела. — Не зная дали наистина желае смъртта, но със сигурност жадува да ни убие… остави я да пукне.“

После пред очите му изплува образът на Одета (бяха се срещнали за толкова кратко време, че споменът за нея сякаш вече избледняваше) и се спусна да помогне на Роланд, Стрелецът нетърпеливо го отблъсна.

— Това е работа само за един човек.

Когато разхлаби ремъка и Господарката успя да си поеме въздух, той се обърна и внимателно изгледа младежа.

— Май е време да спрем и да устроим лагер за през нощта.

— Да повървим още малко — умоляващо отговори Еди. — Мога да издържа.

— Ама, разбира се — обади се Дета. — Я виж какъв е здравеняк. Мястото му е на полето — да събира памук, но как ще му остават сили нощем да те изсмуче.

Тя все още отказваше да се храни, лицето и вече беше измършавяло, а хлътналите и очи гневно проблясваха.

Роланд изобщо не и обърна внимание, а внимателно огледа Еди, сетне кимна.

— Добре. Но съвсем малко.

След двайсет минути младежът сам се отказа. Ръцете му като че се бяха превърнали в желе.

Седнаха под сянката, хвърляна от скалите; чуваха крясъците на чайките, наблюдаваха настъпването на прилива и очакваха след залез слънце да се появят омарите.

Роланд прошепна на Еди, че са свършили годните патрони. Младежът само стисна устни. Стрелецът остана доволен от реакцията му.

— Налага се да убиваме омарите с камъни, а тази вечер честта се пада на теб — продължи той. — Прекалено слаб съм и положително ще изпусна камъка…, а точно сега не бива да допускаме грешки.

Този път Еди внимателно го изгледа. Онова, което видя, изобщо не му хареса.

Роланд нетърпеливо сви рамене и се помъчи да отклони вниманието му от себе си.