Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Да, прав си.
— Искам да поговоря с Роланд — ще те оставя за няколко минути.
— Добре.
Ала преди младежът да се отдалечи, тя отново стисна ръката му и промълви:
— Благодаря ти, Еди. Благодаря за търпението. Предай моите благодарности и на приятеля ти. — Замълча, сетне колебливо добави: — Не му казвай, че се страхувам от него.
— Няма — обеща той и се върна при Стрелеца.
3
Дори когато не въртеше колелата, Одета не бездействаше, а поемаше ролята на навигатор — имаше богат опит при управлението на инвалидната количка, тъй като често и се беше налагало да се справя сама в трудни ситуации: по нейно време обществото не се отнасяше със съчувствие към инвалидите.
— Завий наляво — провикваше се тя и Еди бързаше да изпълни командата и при което избягваше камъка, стърчащ като изгнил зъб. Твърде възможно беше да не го забележи, ако не беше предупреждението на Одета.
— Надясно! — прозвучаваше следващата и команда и като по чудо инвалидната количка не попадаше в ямка, пълна с пясък, каквито се срещаха все по-рядко. Когато най-сетне спряха, Еди задъхано се просна на земята.
— Постарай се да заспиш — промълви Одета. — Ще те събудя след час.
Той мълчаливо я изгледа.
— Бъди спокоен, ще те събудя. Забелязах в какво състояние е приятелят ти…
— Не ми е приятел…
— … и зная, че всяка минута е ценна. Не мисли, че ще проявя милосърдие и ще ти позволя да спиш повече от час. Умея да определям времето по положението на слънцето. Не ще можеш да помогнеш на спътника си, ако си уморен до смърт, нали?
— Така е — колебливо изрече той. В ума му се въртеше една и съща мисъл: „Ами ако заспя и Дета Уокър се върне?“
— Хайде, заспивай — нежно повтори жената и тъй като младежът беше на края на силите си (и лудо влюбен в нея), превъзмогна недоверието си и заспа. Тя изпълни обещанието си да го събуди, а щом Еди отвори очи, видя, че Одета не го е напуснала; а отново тръгнаха на път, младата жена отново му помагаше при бутането на количката. Движеха се бързо по стесняващата се крайбрежна ивица към вратата, която той напразно търсеше с поглед.
4
Еди остави Одета да се храни за пръв път от дни насам и се върна при спътника си; Роланд изглеждаше малко по-добре.
— Седни — нареди той.
Младежът се подчини.
— Остави ми меха, който е до половината пълен с вода — нищо повече не ми е необходимо. Важното е час по-скоро да заведеш жената до вратата.
— Ами ако не я…
— Ще я намериш. Първите две открихме… и следователно има и трета врата. Ако се добереш до нея още днес преди залез слънце, изчакай падането на нощта и убий два пъти повече омари, отколкото убивахме всяка вечер. Трябва да оставиш на жената храна и да и намериш някакъв подслон. Ако не достигнеш вратата до довечера, убий тройно повече от онези чудовища. Ето, вземи револвера ми.
Еди взе оръжието, изпитвайки нещо подобно на благоговение и за пореден път изпита удивление от тежестта му. Огледа го и промълви:
— Мислех, че всички патрони са негодни.
— Най-вероятно не стават за нищо. Заредих с онези, които най-малко се бяха навлажнили. Все някой ще ти свърши работа. Не ги хаби, за да стреляш по омарите. — Той погледна младежа в очите и добави: — Възможно е да те очакват изненади. — Навярно си чул онзи зловещ вой.
— Точно така, чух някакъв вой откъм хълмовете, но не съм видял таласъм, ако за това намекваш. Дочух вой на дива котка, това е всичко. Нищо чудно да е дребна животинка, която можеш да прогониш дори с пръчка. Обаче най-важното е да се пазиш от „другата“ жена. Ако се върне, може би ще трябва да я…
— Няма да я убия, ако за това намекваш.
— Трябва да и попречиш. Ясно ли е?
Еди неохотно кимна. И без това патроните навярно нямаше да се взривят, какъв смисъл имаше да спори?
— Когато стигнеш до вратата, остави там Одета — продължи Стрелецът. — Настани я колкото е възможно по-удобно и се върни при мен с количката.
— Ами револвера?
Очите му гневно проблеснаха и младежът рязко се отдръпна, сякаш Роланд беше замахнал към него със запалена факла.
— Само това липсваше — да и оставиш зареден револвер, когато двойничката и може да се върне всеки момент. Нима си се побъркал?
— Патроните…
— Майната им на патроните! — извика Стрелецът; в този миг вятърът внезапно утихна и Одета дочу думите. Обърна се, дълго се взира в двамата мъже, сетне отново се загледа в океанската шир. — В никакъв случай не и оставяй оръжието!
Еди зашепна, опасявайки се, че вятърът отново ще стихне:
— Какво ще се случи с нея, ако я нападнат диви зверове, докато се връщам при теб? Представи си, че животното, чийто вой чухме снощи, не е безобидна твар, която можеш да прогониш дори с пръчка?