Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Няма значение. Няма значение, Еди. Каквото е писано, то ще се случи.
— Ка — промълви младежът.
Стрелецът кимна и леко се усмихна.
Двамата се спогледаха и се засмяха. Роланд сякаш се стресна от хрипливите звуци, които се изтръгваха от гърдите му. Престана да се смее и на лицето му се изписа печално изражение.
— Виж ги ти как се хилят, май добре си прекарват — провикна се Дета, гласът и беше прегракнал и много по-слаб. — Кога ще започнете да се мушкате? Нямам търпение да ви видя.
15
Еди уби поредния омар.
Дета отново отказа да се храни. Младежът изяде пред очите и половината парче месо и и предложи другата половина.
— Не си познал! — изкрещя тя и го стрелна с гневен поглед. — Няма да ме излъжеш. Сложил си отровата в онзи край дето се опитваш да ми го пробуташ.
Младежът безмълвно сдъвка парчето месо и го преглътна.
— Това не означава нищо — мрачно процеди тя. — Остави ме на мира, бял сополанко.
Ала Еди не се отказваше лесно. Поднесе и второ парче месо и заяви:
— Разкъсай го и ми дай едната половина. Ще я изям, за да се убедиш, че храната не е отровна.
— Няма да се хвана на номерата ти, мистър Чарли! Казах ти да се разкараш, значи побързай да изчезнеш. Ясно ли е?
16
През нощта не крещя и ги остави да поспят, ала на другата сутрин още продължаваше да бъде Дета.
17
През този ден изминаха едва три километра, макар че Дета не се опита да преобърне инвалидната количка; Еди си каза, че силите постепенно я напускат и изобщо не и е до подривни действия. Или пък беше осъзнала, че те не са необходими. Настъпило беше фатално и необратимо стечение на три обстоятелства: умората на Еди, промяната на терена и влошаващото се здравословно състояние на Роланд.
Все по-рядко се натъкваха на пясъчните капани, но това не улесняваше придвижването им. Пясъкът постепенно стана много по-едър и по-скоро напомняше безплодна почва (тук-там стърчаха треви, които сякаш се срамуваха, че растат тук), а между участъците, покрити с пясък и с камениста почва, се издигаха толкова високи скали, че Еди трябваше да ги заобикаля както доскоро беше заобикалял с количката ямките, пълни с пясък. По всичко личеше, че наближават края на брега. Кафеникавите и някак унили хълмове се издигаха право пред тях. Виждаха се проломи, които приличаха на разрези, направени с исполинска брадва. Тази нощ, преди да заспи, Еди дочу откъм хълмовете странни звуци, напомнящи вой на хищен звяр.
Доскоро брегът му се струваше безкраен, ала сега беше ясно, че пясъчната ивица най-сетне ще свърши — високите възвишения сякаш я задушаваха в прегръдките си. Ерозиралите хълмове постепенно се спускаха към океана, където рано или късно щяха да образуват полуостров, а по-късно цял островен архипелаг. Това тревожеше Еди, но още повече го безпокоеше състоянието на Роланд. Този път Стрелецът не само изгаряше от високата температура, а сякаш бавно гаснеше и като че ставаше прозрачен. Червеникавите линии отново се появиха и от вътрешната страна на дясната му ръка и безмилостно запълзяха към лакътя.
През последните два дни Еди непрекъснато се взираше в далечината, надявайки се да види вълшебната врата. През тези дни той напразно очакваше завръщането на Одета. Ала не се случи нито едното, нито другото.
Падна нощ. Преди да заспи, в съзнанието му се прокраднаха две ужасяващи мисли като в анекдот с двусмислено значение. Възможно ли е да няма друга врата? Възможно ли е Одета Холмс да е мъртва?
18
— Време е да ставаш, бял сополанко! — Дрезгавият глас на Дета го накара да подскочи и моментално да се събуди. — Май останахме само двамката с теб. Мисля, че приятелчето ти сдаде багажа и вече казва „здрасти“ на Сатаната.
Еди стреснато погледна към Роланд, който се беше свил под одеялото, и за миг с ужас си помисли, че вещицата не го лъже. Ала след няколко секунди Стрелецът се размърда, тихо изстена и се повдигна на лакти.
— Виж ти! — извика Дета, но гласът и вече беше отслабнал и от време на време преминаваше в странен шепот, напомнящ воя на зимен вятър, промъкваш се под някоя врата. — Реших, че си пукнал, господинчо.
Роланд бавно се изправи на крака. Приличаше на човек, който се изкачва по стъпалата на невидима стълба. Еди изпита смесено чувство на раздразнение и съжаление, което му се стори странно познато и му навя тъжни спомени. Внезапно се досети как с Хенри гледаха боксовите мачове по телевизията, при които единият състезател безмилостно удряше противника си, нанасяше му все по-силни удари, а зрителите му крещяха да го свърши. Хенри крещеше заедно с тях, но Еди чувстваше същото отвращение, примесено със съжаление; седеше пред телевизора и се опитваше да внуши на съдията: „Прекрати мача, приятел, не виждаш ли какво се случва? Човекът УМИРА! Прекрати идиотския мач!“