Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Роланд побърза да се притече на помощ и заедно с Еди успяха да задържат инвалидната количка.
Жената се обърна и им намигна толкова заговорнически, че Еди усети как го побиха тръпки.
— Пак щяхте да ме преобърнете, момчета. Бъдете по-внимателни, а? Трябва да ме пазите, щото съм само една стара саката жена. — Тя отново гръмко се разсмя.
Еди харесваше другата жена, която обитаваше тялото и съзнанието и, дори беше готов да се влюби в нея от пръв поглед и само след краткия разговор, който бяха провели, но сега усети как ръцете го сърбяха да я сграбчи за шията и да я удуши, за да не чува никога повече смеха и.
Дета отново се обърна, прочете мислите му, сякаш бяха изписани с червени букви на челото му, и се разсмя още по-силно. Погледът и като че го предизвикваше: „Давай! Май ти се иска, а? Хайде, направи го!“
„Имам усещането — каза си Еди, — че ме предизвиква отново да преобърна количката, надявайки се, че този път ще я убия. Да, точно това иска. Навярно единствената цел в живота и е да загине от ръката на бял човек.“
— Да тръгваме — каза той. — Разходката по крайбрежието продължава, сладурче, независимо дали ти харесва.
— Да го духаш! — изсъска тя.
— Млъквай, скъпа — учтиво отговори младежът.
Стрелецът вървеше мълчаливо, с наведена глава.
11
Съдейки по положението на слънцето, наближаваше единайсет, когато се приближиха до няколко огромни оголени скали; тук направиха почти едночасова почивка, скрити в сянката на каменните грамади, тъй като по това време слънцето печеше безмилостно. Еди и Стрелецът обядваха с остатъците от омарите, които бяха изпекли предишната вечер. Младежът предложи от храната и на Дета, която отново отказа — знаела какво са намислили и щом толкова им се иска, по-добре да я убият с голи ръце, отколкото да се опитват да я отровят. Така действат само страхливците.
„Еди е прав — мислеше си Стрелецът. — Тя наистина си е измислила спомени, запълващи времето, когато съзнанието и е било подчинено на «другата». Знае всичко, което снощи се е случило с нея, въпреки че в действителност беше потънала в дълбок сън.“
Беше сигурна, че са я принуждавали да яде развалено месо от чудовищните омари, докато самите те са похапвали осолено говеждо и са пиели бира. Беше сигурна, че от време на време са и поднасяли късчета от своята храна и са отдръпвали месото в мига, когато се е опитвала да го захапе… и, разбира се, в този момент са и се надсмивали. Според Дета Уокър белите педерасти постъпваха само по два начина с цветнокожите жени — изнасилваха ги или им се присмиваха. Понякога правеха и двете едновременно.
Фантазиите и бяха абсурдни. Еди Дийн за последен път беше виждал говеждо, докато пътуваше с небесния дилижанс, а Роланд не беше вкусвал осолено месо, откакто, Бог знае преди колко време, беше привършил запасите си. Колкото до бирата… той се опита да си спомни кога за последен път бе пил пенливата течност.
В Тул — там имаше бира и осолено говеждо. Господи, какво не би дал за чаша бира. Гърлото го болеше, а студеното пиво положително щеше да успокои болката. Двамата се отдалечиха от Дета, а тя извика след тях:
— Май не съм подходяща компания за бели момчета като вас. Или пък искате да останете насаме, за да си дърпате пишките? — Отметна глава и се засмя толкова гръмко, че дори чайките, накацали върху скалните грамади, уплашено закрещяха и отлетяха.
Стрелецът седеше, подпрял лакти на коленете си — личеше, че напълно е погълнат от мислите си. След няколко минути вдигна глава и се обърна към Еди:
— Разбирам примерно по една дума от всеки десет, които изрича тази жена.
— Аз се справям много по-добре от теб — схващам почти всичко. Всъщност това няма никакво значение. В края на краищата всичко, което тя бърбори, се свежда до думите „бели педерасти“.
Стрелецът кимна, сетне попита:
— Интересно ми е дали и там, където си роден, чернокожите говорят по този начин. „Другата“ жена се изразяваше съвсем културно.
Еди поклати глава.
— Не. Ще ти кажа нещо забавно…, а може би не е смешно, но на мен ми се иска да се посмея, защото животът тук е доста тъжен. Думите, които използва тази жена, не са „истински“, не са нейни. Ала тя не го осъзнава.
Роланд го изгледа, но не каза нищо.
— Спомняш ли си как, докато почистваше раната на челото и тя се престори, че се страхува от водата?
— Да.
— Навярно си осъзнавал, че жената се преструва?
— Отначало не се досетих, сетне разбрах.