Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Дом кимна.
— При Ан?
В очите му проблесна решително пламъче.
— Точно така.
— Но тя не те иска.
Той трепна.
— Вярно е. Но нейните желания нямат значение, нали? Тя е моя съпруга. От значение е какво искам аз.
Устните на Кларис затрепериха. Беше пребледняла.
— А ти искаш нея? — В гласа й имаше съвсем лека нотка на недоверие.
— Да — каза Дом. — Искам я.
— Тя не е достатъчно добра за теб — извика тя.
— Мисля, че това го решавам аз — рязко каза той. — И мисля, че е тъкмо обратното — че аз не съм достатъчно добър за нея.
— Тя те е омагьосала! Отново!
— Достатъчно, майко.
Кларис се обърна рязко, седна на един тапициран с червено кадифе стол и взе в скута си котката, която бе влязла заедно е нея.
Дом впери поглед в майка си. Не можеше да не се сети за дневника на Филип, нищо че бе сторил всичко възможно да забрави за него. Имаше си достатъчно проблеми и не се нуждаеше от още един. Ала сега, когато се бе върнал в Уейвърли Хол, не можеше повече да бяга от действителността. Вените на слепоочията му пулсираха напрегнато.
— Майко, има нещо, за което бих искал да поговорим.
Кларис срещна погледа му, но веднага извърна глава.
— Въпросът е много деликатен, бих казал дори неудобен — започна Дом. — Баща ми…
Кларис мълчеше.
Той също замълча за момент, сетне продължи:
— Той ме мразеше. Мразел е и теб. Всъщност, мразел е цялото семейство.
— Да.
— Защо?
Кларис се опита да се усмихне, но не успя.
— Не си ли се досетил?
— Досетих се.
Тя притисна котката към гърдите си толкова силно, че животното измяука възмутено.
— Изгори го, Доминик. Това са само драсканици на един слаб, огорчен човек.
— Майко… — поде Дом, готов да попита: „Аз негов син ли съм наистина?“
Но Кларис се беше изправила. Устните й трепереха, сякаш всеки миг щеше да избухне в сълзи. Дом остави въпроса неизречен. Нямаше значение. Никога нямаше да има значение. Щеше да изгори дневника, и то незабавно. Така никой нямаше дори да заподозре, че този въпрос изобщо е съществувал.
Кларис продължаваше да го гледа с разширени от уплаха очи.
Дом знаеше, че трябва да го направи. Заради нея. С решителни стъпки той отиде при масата до леглото си, отвори едно от чекмеджетата и извади дневника. Миг по-късно томчето вече беше в огъня. Пламъците мигновено обхванаха червената кожена подвързия.
Кларис впери поглед в пламтящите страници. Дневник и единственото наследство на Дом — бързо почерняваше, сгърчваше се, изчезваше.
Когато огънят го погълна напълно, Дом се извърна с облекчение и… с тъга. Никога нямаше да узнае истината, но така е най-добре.
— Благодаря ти, Доминик — прошепна Кларис.
Той се усмихна безрадостно.
Беше почти готов да потегли за Лондон. Скоро щеше да се здрачи, но Дом щеше да пътува през нощта. Вече изгаряше от нетърпение да обясни всичко на Ан. Ако разговорът им протечеше добре, ако успееше да потисне гордостта и болката си след няколко часа можеше дори да се е сдобрил с Ан.
Той прекоси чакълената алея пред къщата, но подмина очакващата го карета и се отправи към полутъмната конюшня. Мина по коридора между оборите, в които дремеха конете. В дъното имаше стъпала, водещи към малка врата. Дом ги изкачи и почука.
Уили отвори веднага.
— Милорд! — възкликна леко изненадано той.
— Може ли да вляза? Само за момент.
Обхванат от внезапна нервност, конярят отстъпи встрани и го пусна да влезе.
— К-какво има, милорд?
— Какво откри?
На лицето на Уили се изписа видимо облекчение — сякаш беше очаквал от господаря си нещо друго, някакъв упрек. Какво ли крие, запита се Дом.
— Милорд, вдовицата Рийд не е идвала в конюшнята в онази сутрин.
— Сигурен ли си? — мрачно попита Дом.
— Ако беше идвала, все някой щеше да я види. Жена като нея не може да остане незабелязана.
Уили беше прав. Освен ако Фелисити не се бе промъкнала в конюшнята предрешена. Но това означаваше да се е преоблякла два пъти за един твърде кратък отрязък от време — нещо, което бе невъзможно, особено без чужда помощ.
Кой друг е бил в конюшнята в онази сутрин?
— Херцогът е ходил да язди.
Дом махна е ръка. Дядо му беше извън подозрение. Той обичаше Ан.
— Продължавай.
— Майка ви също е излизала на езда рано сутринта.
Дом се сепна и мигновено си припомни каква дълбока неприязън изпитваше майка му към Ан.
— Вдовстващата маркиза излиза на езда три пъти в седмицата точно в осем сутринта — обясни Уили. — Казва, че това било полезно за организма й. Откакто я помня, нито веднъж не е нарушила този си навик.