Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
невредим.
Остави бутилката на пейката, на около метър от Зи. После се обърна
и побягна.
Зи втренчи поглед във вратата, през която излезе момчето. Тя се
затвори, а той се замисли за други врати в имението. И по-специално — за
входната.
Скоро Бела щеше да си тръгне. Може би в момента си тръгваше …
В тази минута.
>25.
— Ябълки? Пет пари не давам за някакви си ябълки! — извика О. в
мобилния си телефон. Беше така ядосан, че бе готов да реже глави, а У.
му говореше за плодовете. — Току-що ти казах, че имаме трима мъртви
членове на Бета отрядите. Трима! Но тази вечер са купили близо два тона
ябълки от четири различни…
О. закрачи из хижата. Ако не успееше да успокои нервите си, щеше да
отиде при У. и да се нахвърли отгоре му…
Веднага след срещата с Омега бе отишъл до къщата на Бела, но само
за да открие две обгорени петна на моравата и разбитата входна врата.
Надникна през един от прозорците на кухнята и видя черна кръв
навсякъде. И още едно обгорено петно върху плочките, които покриваха
пода.
«По дяволите!», помисли си и си представи сцената. Знаеше, че това
е дело на някой от братята. Ако се съдеше по бъркотията в кухнята, лесърът е бил накъсан на парчета, преди да бъде промушен в гърдите.
Дали съпругата му е била с воина в онзи момент? Или семейството й
бе дошло да изнесе вещите й, а братът само ги бе охранявал?
«Бетите могат да вървят по дяволите.» Тези трима глупаци и
страхливци, тези кучи синове се бяха оставили да ги убият и никога
нямаше да получи отговор на въпросите си. Ако беше жива, съпругата му
със сигурност нямаше да се върне скоро у дома си, уплашена от
разигралата се сцена.
Глупостите, които У. бръщолевеше, отново достигнаха до съзнанието
му:
— … най-късият ден в годината, двадесет и първи декември, е
следващата седмица. Зимното слънцестоене е…
— Имам страхотна идея — сряза го О. — Защо не прескочиш онова, което е свързано с календара? Искам да отидеш до онази къща и да
прибереш джипа, който онези глупаци са оставили в гората. После…
— Чуйте какво ви казвам. Ябълките се използват в церемонията за
зимното слънцестоене в чест на Скрайб Върджин.
Последните две думи привлякоха вниманието на О.
— Ти откъде знаеш това?
— В играта съм вече от двеста години — каза сухо У. Празникът не се
е чествал от… Не знам, може би от век. Ябълките олицетворяват
очакването на пролетта. Семена, израстване, все неща, свързани с
обновлението на живота.
— За какъв празник говорим?
— В миналото това събитие събираше стотици вампири. Извършваха
се някакви заклинания и ритуали. Не знам подробности. От години
наблюдаваме какво се купува от местния пазар в определени времена на
годината. Ябълки през декември. Захарна тръстика през април.
Напоследък извършвахме наблюденията повече по навик, защото
проклетите вампири седят мирно и тихо.
О. се облегна на вратата на хижата.
— Но сега имат нов крал на трона. И възраждат старите традиции.
— Интернет ни е особено полезен. Дава много по-добри резултати от
това да обикаляш и разпитваш наоколо, както правехме някога. Както
казах и преди, от местните пазари са изкупени близо два тона ябълки от
сорта «Грени Смит». По всичко личи, че поръчките са разпределени
между местните търговци.
— Всъщност казваш, че след седмица много вампири ще се съберат на
едно място. Ще пеят песни и ще танцуват. И ще се молят на Скрайб
Върджин.
— Да.
— Те ли ще изядат ябълките?
— Така разбрах.
О. потри тила си. Не бе споменал пред Омега, че се кани да превърне
съпругата си в лесър. Първо трябваше да разбере дали е жива, след което
— да обмисли идеята. Потенциално неразрешим проблем бе фактът, че тя
е вампир. Единственият оборващ аргумент, който можеше да изтъкне, бе
да увери господаря си, че тя ще е тяхното тайно оръжие. Жена от техния
собствен вид? Братството не би могло да предвиди такова развитие на
нещата…
Макар че, разбира се, фактите щяха да бъдат представени така само
пред Омега. На съпругата му никога нямаше да се наложи да се бие с
някого другиго, освен с него.
Да, предложението му нямаше да бъде прието лесно. Единственото
слабо място на Омега бе удоволствието, с което приемаше ласкателствата.
А О. бе готов да жертва всичко, дори честта си, за да го накара да омекне.
У. продължаваше да говори.
— … мислех си, че мога да проверя продажбите на пазарите…
Докато У. бърбореше, О. мислеше за отрова. Много отрова. Огромни