Последният довод на кралете [bg]

— Навигаторът ли? — Сълт не даде никакви признаци, че беше впечатлен. — И какво научи от малоумния звездоброец?

Глокта се замисли.

— Каза, че пътуването му с Баяз и новия ни крал е било до Старата империя и края на Света. — Замисли се отново за най-удачните думи, за причини и ясни обяснения, които да паснат на логическото мислене на архилектора. — Те са търсили някаква останка… от Старите времена…

— Останка? — намръщи се още повече Сълт. — От Старите времена?

Глокта преглътна нервно.

— Точно така, но не са я намерили…

— Значи знаем за просто още едно от хилядите неща, които Баяз не е направил, така ли? Ха! — Той махна гневно с ръка. — Затворникът ти е един никой и ти е казал едно нищо! Просто поредните ти митове и легенди и куп други глупости!

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство. Няма угодия за някои хора.

Сълт се загледа намръщено в игралната дъска за квадрати до прозореца. Едната му ръка увисна над пуловете, сякаш се готвеше да направи ход.

— Съвсем изгубих бройката на разочарованията, които ми причини, Глокта, но ще ти дам последен шанс да ми се реваншираш. Проучи отново Първия магус. Намери ми някаква слабост, някакво оръжие, което да използваме срещу него. Той е гноен цирей, който трябва да бъде изгорен. — Той побутна гневно един от белите пулове на дъската. — Искам го смазан! Искам го унищожен! Искам го в Палатата на въпросите, окован във вериги!

— Ваше Високопреосвещенство — преглътна нервно Глокта, — Баяз е на сигурно място в двореца, далеч от обсега ми… протежето му е новият ни крал… Отчасти благодарение на собствените ни отчаяни действия. — Глокта почти затвори от страх очи, но нямаше как да избегне въпроса. — Как да го направя?

— Как? — кресна Сълт. — Това ли питаш, недъгав червей такъв? — Той яростно помете дъската за квадрати и пуловете се пръснаха по пода. А кой сега ще се навежда да ги събира, а? Повишаването на глас от архилектора подейства като команда на шестимата практици и те като един пристъпиха заплашително напред. — Ако смятах сам да се занимавам с всяка дреболия, нямаше да имам нужда от жалките ти услуги! Действай и си свърши работата, изкривено гнусно нищожество!

— Ласкаете ме, Ваше Високопреосвещенство — промърмори Глокта и сведе почтително глава. Дори и най-долният помияр има нужда от време на време да бъде почесван зад ухото, в противен случай може да реши да впие зъби в гърлото на господаря си…

— И междувременно, провери версията му.

— Версията му, архилекторе?

— Историята за Карми дан Рот! — Очите на Сълт станаха на цепки и в основата на носа му се образуваха дълбоки бръчки. — Ако не успеем да вземем повода, ще се наложи да се отървем от кучето, ясен ли съм?

Опитите на Глокта да спре треперенето на клепача си не дадоха резултат. Ще търсим начин да сложим бърз край на управлението на крал Джизал. Опасно. Ако сравним Съюза с кораб, в момента е като току-що излязъл от буря и се накланя силно на една страна. Изгубихме един капитан. Ако сега сменим и новия, коритото може съвсем да се разпадне. И тогава ще плуваме в дълбоки, студени и непознати води. Има ли желаещи за гражданска война? Сведе поглед към разпилените по пода пулове. Но архилекторът си каза тежката дума. Какво каза Шикел? Когато господарят ти възложи задача, даваш всичко от себе си. Дори ако задачата е от най-гадните. А някои от нас са създадени само за такива задачи…