Пратеникът от езерото Гарда
- Автор: Кристъл Силвия
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пратеникът от езерото Гарда». Краткое содержание книги:
Роко набута всичко в джобовете на панталона.
— Надявам се някога да ти се отвори отново път насам. Намини да видиш как я караме… — Гаврил сплете пръсти и облегна лакти върху коленете си.
— Мисля, че веднъж ми стига. Май е по-добре да не рискувам. Току-виж някой луд пак ми изскочил на пътя.
Герев се усмихна.
— Мислил ли си какво ще правиш оттук нататък?
Момчето въздъхна.
— Баща ми ме натиска да завърша оня скапан университет. Представя си, че трябва да стана велик юрист.
— А ти какво си представяш?
Роко повдигна рамене.
— Нищо определено…
Гаврил дочу в далечината свирката на влака и трепна.
— Време е да се сбогуваме — изправи се той.
Роко стана с неохота.
— Виж какво, съжалявам, че стана така с Дарко. — Младежът погледна Герев в очите.
— Не го мисли! — потупа го Гаврил по рамото. След това подаде едрата си длан. — Обстоятелствата на срещата ни бяха малко необичайни, но все пак се радвам, че дойде.
Роко стисна напуканата длан.
— Да знаеш, че си по-готин отколкото те смятат в това смотано село — изрече безизразно момчето.
Герев се засмя.
— Тичай, да не изпуснеш влака!
Роко забърза и се улови за дръжката на стълбичката.
— Чакай! — Гаврил се спусна след него. Измъкна от чантичката на кръста паспорта и го размаха над главата си. — За малко да забравим най-важното.
Роко протегна ръка.
— Вътре са билетите — обясни задъхано Герев, разлиствайки първата страница. — Гледай да не изпадне нещо! — Погледът му се плъзна върху снимката. След това отскочи върху написаното под нея. Гаврил примига и се вторачи в цифрите.
Пръстите на Роко докоснаха документа, но Герев отдръпна ръката си. Момчето залитна. Гаврил отстъпи крачка назад. Видя зелената светлина. Чу свирката на началника на гарата.
— Убеден съм, че не искаш да се мотая още един ден в краката ти… — Роко скочи върху перона. Човекът с палката му направи знак да побърза.
Гаврил вдигна поглед, но не забеляза момчето. Не схвана шегата. Не чу дори засилващия се тътен на колелата.
Роко изтръгна паспорта от пръстите му, затича се и скочи в движение. Задържа се върху най-долното стъпало и размаха ръка:
— Ще се обадя като пристигна.
Гаврил остана неподвижен върху безлюдния перон. Видя как влакът набра скорост. След миг последният вагон се изгуби от погледа му.
Усети как топлинната вълна удари лицето му.
— Голяма жега! — изпъшка началникът и се скри в чакалнята. Герев остана сам.
Чувстваше се като човек, повален от гръм. Нямаше представа дали някога изобщо ще е в състояние да движи ръцете и краката си. Да разсъждава трезво. Да говори смислено.
Герев осъзна, че всяка частица от тялото му е парализирана. Сетивата му не приемаха сигнали от външния свят. Емоциите му бяха задушени.
Вдигна очи към небето. Някаква незнайна сила сковаваше цялото му същество и не му разрешаваше да помръдне.
Той раздвижи устни:
— Благодаря ти, Господи, че ме спря. Иначе вече щях да съм я удушил…
91
Първото нещо, което забеляза, беше кошницата с домашно приготвена храна върху площадката на горния етаж. Беше оставил продуктите предния ден и по всичко личеше, че домакинята не се е докоснала до тях.
Гаврил погали кучето, което заскимтя в краката му и огледа неспокойно двора. Нищо не се беше променило от последното му посещение в къщата.
Той заизкачва бавно стъпалата. Главата му бучеше. Сърцето блъскаше гърдите му. Краката му тежаха. Нямаше спомен как взе разстоянието до селото. По всичко личеше, че си бе възвърнал поне способността да се движи.
Гаврил застана на площадката и се ослуша. Дълбоко в себе си се надяваше да си е тръгнала. Не искаше да вижда лицето й. Нито да слуша признанията й. Каквото и да му кажеше, щеше да е лъжа.
Той пое дълбока глътка въздух. Бутна вратата и пристъпи в преддверието.
Лъхна го миризма на вкиснало. Огледа се и забеляза върху масата пакета с продукти, който беше донесъл преди няколко дни.
Гаврил се взря в разтворените крила на балконската врата. Беше се изнесла на бегом. Като крадец, който се страхува да не го хванат на местопрестъплението. Не беше дочакала дори утрото.
Той надникна в съседното помещение. Завесите бяха спуснати, капаците на прозорците плътно затворени. Не е искала да остане на това място нито минута повече.