Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Непрестанно мислеше за това, страхът не го напускаше ни денем, ни нощем. Трябва да поговори с Юра. Съученик му е, приятел от детинство, нека му каже, нека му обясни какво искат от него. Няма да го моли за помощ, нито за защита. Вадим сам ще се защити. Целият му живот е като на длан, той е абсолютно честен съветски човек, сигурен помощник на партията в борбата за истински партийно изкуство, човек безпределно предан лично на другаря Сталин.
Вярно, пое задължение на никого нищо да не казва, но на Юра може: той работи там. И трябва да го направи незабавно, докато не са го повикали за втори път. Трудно е да намери Юра вкъщи, но трябва да го хване на всяка цена.
Юра си беше вкъщи, сам вдигна слушалката, приятно се изненада:
— Вадим? От коя планета падаш?
— Не аз, а ти се изгуби. Аз съм си винаги на мястото. Търсих те по телефона — все те няма.
— Много работа.
— Трябва да се видим.
— Да, разбира се, и на мен ми се иска, има за какво да си побъбрим, но кога?
— Хайде днес.
Юра се засмя.
— Веднага си личи човекът със свободна професия. Драги, на мен всичките ми вечери са заети, остава ми само неделята. Но и тази неделя съм на работа. Хайде да се чуем идущата.
— Юра, невъзможно е. Трябва непременно да те видя. И то спешно.
— Ха сега де, цяла година не сме се виждали и не щеш ли — спешно.
— Да, Юра, да! Трябва да те видя спешно.
— Какво се е случило?
— Нищо особено. Но се нуждая от твоя съвет.
— Мога да ти дам съвет и по телефона.
— Не е разговор за телефон — каза отчаяно Вадим.
Почвата се изплъзваше изпод краката му. Ако не се срещне с Юра, преди да го е извикал Алтман, край на всичко. Алтман може да се обади всеки ден.
— Юра! Говоря ти като на стар приятел. Разбери! Ако не беше толкова важно за мен, нямаше да те безпокоя. Искаш ли да намина към вас?
— След малко излизам. Мама вече сложи яденето да се топли.
— Юра, ела да обядваш у нас. Феня е сготвила телешки гърди с гъби, има пирожки към бульона — гласът му беше умолителен…
Шарок помълча, после каза:
— Добре, ще ти се обадя след десет минути. Ще ти кажа мога ли да дойда или не.
След десет минути се обади:
— Склони ме, идвам. Но да знаеш, нямам време да се заседявам, ще хапнем набързо.
Шарок се радваше на срещата им, с усмивка тупна Вадим по рамото.
— Продължаваш да дебелееш, Вадим, телешко, пирожки, не се грижиш за фигурата си.
— Нямам време, приятелю.
— Че как, ти набучваш на молива си всички наред, всички вземаш на мушка, заяждаш се… Та какво, казваш, те сполетя?
Влязоха в трапезарията. Феня внесе супника, сипа в чиниите бульон, поднесе блюдо с пирожки.
Вадим я изчака да излезе.
— Нищо особено. Сигурно напразно те безпокоя. Но разбираш ли, не съм свикнал с такива истории, никога не съм попадал в подобни ситуации. И макар добре да знам, че това са дреболии, че нищо не ме заплашва, ми е неприятно.
Шарок се разсмя.
— Нас, юристите, са ни учили да прескачаме първата страница от подготвената реч и да започваме направо от втората.
— Юра — каза Вадим, — викаха ме на Лубянка.
Лицето на Шарок моментално се напрегна. Не се намръщи, не се навъси, а именно се напрегна. Устните му се свиха и изтъняха, погледът стана остър.
— Вика ме някой си Алтман, не разбрах какъв чин има, не разбирам от чинове, един такъв ужасен тип, формалист, сух, бездушен, изгубих ума и дума, сигурно наприказвах глупости. Имах само едно желание — по-скоро да се махна оттам.
Гласът му потрепери, нима Юрка няма да прояви съчувствие?
Но лицето на Шарок остана все така напрегнато, той мълчеше и не поглеждаше Вадим.
Надникна Феня.
— Да поднасям ли телешкото?
— Дай го — избоботи Вадим и почака тя да затвори вратата. — Всъщност нямаше нищо особено, разпита ме за познатите ми чужденци. Изброих всички, които познавам, той си записа, подписах и той ме пусна. Но каза, че пак ще ме вика. Не разбирам — защо? Какво иска от мен? Не съм имал никаква работа с чужденци, не съм водил никакви разговори, ти ме познаваш… Пък че Вика замина за Франция — какво общо имам аз?
И Шарок неочаквано се заинтересува.
— Замина за Франция ли? Защо?
— Омъжи се и замина.
— За кого се омъжи?
— За някакъв кореспондент.
— А — промърмори Шарок, — за антисъветчик.
— Той антисъветчик ли е? Ти знаеш ли такова нещо?
— Всички кореспонденти се занимават с антисъветска дейност, освен кореспондентите на комунистическите вестници. Пък и на тях не може много да им се вярва.
Захванаха се с телешкото.
— Та какво искаш да те посъветвам? — попита Шарок.
— Не разбирам истинската причина да ме викат там. За какво? Заради чужденците, които идват при татко ли? Но те идват официално, придружават ги официални лица. Тогава какво? Пита ме: „С кого сте водили контрареволюционни антисъветски разговори?“ Какви разговори, какви са тези глупости? С кого да ги водя? Аз съм честен съветски човек.