Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Тя вдигна глава, погледна Шарок. Шарок никога не бе виждал такава омраза, дори се поуплаши, дори се посмути. И изведнъж, представете си, тази гадина, тази мръсница го заплю в лицето. Стана мигновено. Шарок отскочи, храчката го улучи в гърдите. Ах ти, пачавро, отрепка такава!
Шарок стана, избърса гимнастьорката си с носната кърпичка, отиде при Звягуро, повдигна главата й, тя го гледаше предизвикателно, той стовари юмрука си отляво, после отдясно по тази гадна мутра, главата й се люшкаше между ударите като на кукла, изрод такъв с изпъкнали зъби, то не е и човек, ами направо отвратителна маймуна! Удряше я отдясно, отляво и не я оставяше да се свлече от стола. А тая мръсница мълчеше, нито звук, нито стон, гадината, дори очите не си затваряше, гледаше го с омраза.
В края на краищата се свлече от стола… Шарок извика конвойните и те я завлякоха в килията.
От тази нощ, и от разпита на Звягуро нататък Шарок вече не се страхуваше да бие подследствените. Удряше ги по лицата с юмруци, риташе ги с ботуши, биеше ги с гумена палка. И колкото биеше, толкова повече се разяряваше, но с времето се научи да се владее. Щом подследственият се предадеше, спираше да го бие, връщаше се до бюрото си, запалваше цигара, седеше няколко минути мълчаливо, почиваше си: и боят не е лека работа. И възобновяваше разпита. Записваше показанията с наскърбена физиономия, сякаш не той бе бил, а него бяха били, сякаш арестуваният бе виновен, че го бе накарал да върши такава неприятна работа.
Но нужните показания даваха хора незначителни, дори не второстепенни, а третостепенни. Сериозните арестувани не даваха показания. Шарок не успя да постигне никакви реални, съществени резултати.
На туй отгоре на съвещанието при Молчанов се разбра, че от „детонаторите“ освен Олберг, вече и Пикел започнал да дава нужните показания, а Рейнголд — не. От три седмици беше в ръцете на Черток, какво ли не правили с него, но — нито дума. Сега на Вутковски и Шарок предстоеше да оправдаят своя резервен план за „ангела-пазител“.
Върнаха Рейнголд при Шарок.
Три седмици Черток, най-страшният следовател в апарата, садист и палач, бе държал Рейнголд на „конвейера“ — по четирийсет и осем часа без сън и храна, бе го бил безмилостно, бе подписал в негово присъствие заповед за арестуване на жена му и децата му, но нищо не бе постигнал.
Ала пред Шарок застана вече един друг Рейнголд, не беше човекът от първия разпит. Неговият елегантен по-рано костюм, сега мръсен, съдран и опърпан, му висеше като на закачалка — през тези три седмици той сигурно бе отслабнал с петнайсетина килограма (Шарок умееше да определя това на око), бе брадясал, очите му трескаво блестяха като на неспал и неял дни наред човек, подлаган на унижения, бой и изтезания. И въпреки това погледът на Рейнголд бе все така злобен и непримирим.
Но Шарок знаеше добре: тази злоба и непримиримост са насочени към човека, който го бе изтезавал и тормозил, те са съсредоточени преди всичко върху Черток. В това се състоеше смисълът на „комбинацията“ — от горещо в студено, от студено в горещо, като в изтрезвително. За тази „комбинация“ настояха Вутковски и Шарок, сега върху тях лежеше отговорността за успешното й реализиране. И затова внимателно обмислиха всичко. Измислиха едно силно средство.
Шарок предложи на Рейнголд да седне.
— Исак Исаевич, навремето се надявах да бъда ваш следовател, мислех, че ще намерим общ език, но не намерихме, и не по моя вина, Исак Исаевич, не по моя, а по ваша вина. По-добре ли бяхте при Черток? Съмнявам се. Ние тук добре го познаваме.
Шарок не лъжеше. Тук познаваха Черток като садист, негодник и подлизурко. На Шарок никак не му беше приятно, че имената им си приличаха — понякога дори ги бъркаха.
— Та така, Исак Исаевич — продължи Шарок, — на мен се падна да изпълня едно печално задължение.
Погледна Рейнголд съчувствено и малко отчуждено, както се гледа обречен човек, както се гледа труп. Погледна така Рейнголд и му подаде решение на Особеното съвещание при Народния комисариат по вътрешните работи, осъдило И. И. Рейнголд на разстрел за участие в троцкистко-зиновиевския заговор, а членовете на семейството му — на заточение в Сибир. Решението беше заверено с големия кръгъл печат на НКВД.
Рейнголд прочете документа, остави го на бюрото и попита:
— Трябва да подпиша ли?
— Разбира се.
Рейнголд потърси с очи по бюрото писалка. Шарок се изненада от твърдостта му, а може да беше и апатия, желание да умре след всичко, което бе вършил с него Черток?