Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Мълчаливо наблюдаваше как Рейнголд търси с очи писалка и не я намира.
— Бих могъл да ви дам един добър съвет, но вие не се вслушвате в съветите ми — каза по едно време.
Рейнголд го погледна въпросително.
Шарок крадешком се озърна към вратата — стар похват, който означаваше, че разговорът е поверителен.
— Пишете до другаря Ежов, пишете каквото искате естествено, настоявайте за преразглеждане на делото, но най-важното — молете да отложат изпълнението на присъдата. Намерете някакви мотиви: били сте объркан от неочаквания арест, измъчен от разпитите при Черток, изобщо нещо такова, с една дума искате да обмислите положението си, а за това е необходимо време. Опитайте. Обещавам ви, че след ден-два молбата ви ще бъде на бюрото на другаря Ежов. И допускам, че другарят Ежов ще нареди делото да се преразгледа. Ще заръчам да ви донесат в килията листове, мастило и до сутринта ще напишете молбата. Съгласен ли сте?
Рейнголд не отговори.
— Е, какво пък — сухо изрече Шарок, — вие и миналия път не се вслушахте в съветите ми и ето какво получихте — той посочи фалшивата присъда на ОСО, — не ме слушате и сега. Жалко, това ще ви струва живота.
— Добре — съгласи се Рейнголд, — ще напиша молба.
На другата сутрин Шарок отиде лично в килията на Рейнголд. Писмото до секретаря на ЦК Ежов беше готово. Дълго, заплетено писмо, Рейнголд се кълнеше във вярност на Централния комитет, лично на другаря Сталин, настояваше, че е невинен, проклинаше краткото време, когато, още съвсем млад комунист, е споделял възгледите на опозицията, но той отдавна и искрено бил скъсал с нея, наистина бил ходил на вилата на Соколников, веднъж бил виждал там Каменев, но не бил влизал в никакъв престъпен сговор с него. Умоляваше да преразгледат делото му, не се страхувал от смъртта, бил готов да умре, но не като враг на партията, а като неин верен син.
Шарок взе писмото, взе мастилото и писалката, обеща бърз отговор.
Беше доволен. Замисленият план засега се изпълняваше, дори да се провалеше, в това писмо Рейнголд бе написал много от нещата, които дълго време не можаха да изтръгнат от него: че осъжда предишните си възгледи, че признава пряката си и близка връзка със Соколников и познанството си с Каменев. А това вече даваше нещичко за начало.
През нощта Шарок извика Рейнголд.
Шарок излъчваше доволство, радост, дори ликуване.
— Поздравявам ви, Исак Исаевич, другарят Ежов прочете писмото ви.
Следеше реакцията на Рейнголд. Ала Рейнголд беше спокоен и невъзмутим. Умее да се владее.
— Та тъй — продължи Шарок, — ръководството на комисариата докладва писмото ви на секретаря на ЦК другаря Ежов. Другарят Ежов е съгласен да даде разпореждане присъдата да се отмени.
Той все така не сваляше очи от Рейнголд, но по лицето на Рейнголд не трепна нито един мускул.
— Другарят Ежов е съгласен да даде разпореждане присъдата да се отмени — повтори Шарок, — но при едно условие: вие трябва да помогнете на следствието да разгромим троцкистко-зиновиевската банда. В каква форма ще помогнете е въпрос на техника, за това ще се разберем с вас, но трябва да помогнете, такова е условието на другаря Ежов. Ако приемете, присъдата ще бъде отменена, не приемете ли — ще бъде изпълнена незабавно.
Рейнголд помълча, помисли, после с неочаквано твърд, със своя предишен глас каза:
— Добре. Съгласен съм. Но имам още едно задължително условие: другарят Ежов или някой от членовете на Политбюро да ми каже от името на Централния комитет, че аз нямам никаква вина, но висшите интереси на партията изискват да дам показанията, за които настоявате.
Шарок се облегна назад на стола си, погледна Рейнголд с престорено изумление.
— Вие смятате, че имате право да поставяте условия на Централния комитет на партията?
— Смятам.
— А не се ли страхувате, че като поставяте насрещни условия, фактически, по същество отказвате да изпълните искането на Централния комитет?
— Не се страхувам.
— Давате ли си сметка за дързостта си? Вие искате Централният комитет да се пазари с вас, така ли?
— Не искам това — рязко възрази Рейнголд, — чувам за настояването на другаря Ежов не от другаря Ежов, а от вас. А вие не сте секретар на ЦК, не сте представител на ЦК, вие сте следовател и думите ви не са гаранция за мен. Можете да ме разстреляте, можете да ме предадете отново на палача Черток — ваша си работа, но няма да отстъпя. Ще стане само така, както казах.
Шарок разбираше, че Рейнголд няма да отстъпи. Корав човек! Но успехът се очерта: съгласен е на някои условия, това е важното, останалото ще се уреди.
— Ще съобщя на ръководството за молбата ви — сухо проговори Шарок, — миналия път не ми повярвахте и се стигна до Черток, сега пак не ми вярвате и не знам докъде ще се стигне. Но повтарям: ще съобщя за молбата ви на ръководството на комисариата.