Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
Когато отиваше в писателския клуб и се виждаше с Елсбейн, с Ершилов, Вадим внимателно се вглеждаше в лицата им, може да се издадат някак — да се смутят или пък нещо да се мерне в очите им. Не, държаха се както винаги. Но все пак някой е направил донос срещу него.
Елсбейн? Всички знаят, че Елсбейн почти всеки ден ходеше в дома на Каменев, беше сътрудник на издателство „Academia“. Тикнаха Каменев в затвора, а Елсбейн не закачиха. Странно, разбира се. От друга страна, самият Елсбейн разказа вица, няма да прати донос срещу себе си я.
Ершилов? Ершилов не е човек от този ранг, не става за дребен доносник. Негова специалност са доносите на едро, всяка негова критическа статия е политически донос, всяка негова изобличителна статия всъщност е готова присъда. Той не би се занимавал с такива глупости и дреболии.
И тъй, ако причината е онзи виц, тая мръсотия му я е направил само Сергей Алексеевич.
Така че той, Вадим Марасевич, е станал разпространител на антисъветски вицове, разпространява ги, където му падне, дори в бръснарницата. Сестра му заминала в Париж, омъжила се за антисъветчик, а той, Вадим, се занимава с антисъветска дейност тук.
Но това не е вярно! Не е вярно! Не е вярно! Той не е антисъветчик! Наистина глупаво постъпи, като разказа такъв виц на Сергей Алексеевич, още повече че оня едва ли го е разбрал. Но нали вицът не беше за Сталин, а за Радек, за интелигенцията Радек бе станал един вид Козма Прутков. Самото му име беше символ на всякакви волности, признак за свободомислие, наистина партийно, официално, негласно разрешено.
Както и да се утешаваше, както и да се успокояваше, Вадим разбираше, че положението му е лошо, много лошо. Алтман ще изтълкува този виц по съвсем различен начин: разказвал е антисъветски вицове, нещо повече — вицове за другаря Сталин. И то къде? В бръснарницата! И на кого? На бръснаря. А на кого друг сте разказвали вицове? На никого. Ха, на никого, че как можем да ви вярваме?
В каква страшна история се забърка. Нищо не може да отрича, глупаво е да отричаш, само ще задълбочиш вината си.
Но ако признае, че е разказвал този виц на Сергей Алексеевич, ще трябва да каже от кого го е чул. Ще трябва да каже името на Елсбейн, а кой е присъствувал? Ершилов. И неговото име ще трябва да каже. Ако вземе да усуква и крие, ще го тикнат в затвора.
Нима ще го тикнат в затвора? Тогава с живота му е свършено. Защо трябва да погива, та той е само на двайсет и пет години! Заради кого?! Заради Радек ли, който измисля така вицове, или заради Елсбейн, който ги разпространява? На Радек му е лесно, нищо не му струва да каже: тези вицове ми ги приписват хората, а истина е, че много неща му се приписват. Ами Елсбейн, кучият син, тоя провокатор, защо разказва такива вицове, че и пред трето лице, пред Ершилов. И Ершилов си го бива! Партиен член, нещо повече — член на партиен комитет, защо не даде отпор на Елсбейн? Неговият отпор щеше да бъде сигнал за Вадим, и той щеше да даде отпор на Елсбейн и нямаше да разкаже вица на Сергей Алексеевич. Тъй че и двамата си ги бива — и Елсбейн, и Ершилов. И той няма намерение да ги щади. Да! Елсбейн разказа този виц, но в присъствието на члена на партиен комитет Ершилов, който одобрително се засмя, и той, Вадим, тъкмо затова сметна, че в този виц нима нищо престъпно и доста непредпазливо го каза на бръснаря.
Впрочем защо „непредпазливо“? Напротив, преднамерено го разказа, искаше да си изясни истинския политически облик на този човек. Сергей Алексеевич коментира всички събития с една и съща фраза: „И тук има пръст Лев Давидович“ — тоест всеки път споменава Троцки. Защо? Иска да провокира разговор за Троцки ли? За да го защити? Подчертава, че у нас всичко лошо се стоварва върху Троцки? Че неоснователно го обвиняват във всички наши неуспехи? Фабриката не си изпълнила плана, кой е виновен? Ами, разбира се, Лев Давидович. Композиторите пишат лоша музика, кой е виновен? То се знае — Лев Давидович. В някой район на Сибир имало големи загуби на зърно. Кой е виновен? Естествено Лев Давидович. В края на краищата всичко това се видя подозрително на Вадим и с вица за Радек той реши да провери реакцията на бръснаря. Разбира се, ако в отговор на политическия виц Сергей Алексеевич беше казал нещо антисъветско, Вадим щеше да знае как да постъпи. Но не последва никаква реакция и Вадим сметна, че думите за Лев Давидович са му просто навик. И толкоз.