Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
И изпрати Рейнголд в килията, а той тръгна на доклад при Вутковски.
— Какво пък — каза Вутковски, — можем да го разберем. Но мисля, че той ще се задоволи с обещанието на Молчанов. Пък са и стари познати.
Но Рейнголд не се задоволи с обещанията на Молчанов, макар да бяха стари познати, макар Молчанов да се възмущаваше от действията на Черток и да обещаваше, че ще го накаже. Рейнголд упорито настояваше на своето — един от висшите представители на ЦК трябва да му заяви, че той, Рейнголд, няма никаква вина и че висшите интереси на партията наистина изискват той да сътрудничи на следствието по разобличаването на троцкистко-зиновиевския заговор.
Шарок беше убеден, че искането на Рейнголд ще бъде удовлетворено — твърде сериозна фигура щеше да бъде той на предстоящия процес: голям стопански деец, стар комунист, личен познат на Каменев, показанията на такъв човек, съчетани с показанията на Олберг (куриера на Троцки) и Пикел (секретаря на Зиновиев), щяха да представляват стабилната свидетелска основа на процеса.
Но Шарок сгреши. Ягода не даде и да се издума да се обърнат към Ежов. Нареди да държат Рейнголд в положение на осъден на смърт и да му измъкват показанията неотклонно, докато окончателно се съгласи да сътрудничи. И без много бавене, до три дена той трябва да се предаде.
Ягода не искаше помощта на Ежов, защото да поискат такава помощ би означавало, че неговият апарат не може да се справи самостоятелно с тази работа. В апарата на НКВД се говореше за скритата борба между Ежов и Ягода, за ревността на Ягода към Ежов. Но това не утешаваше твърде Шарок: атовете се ритат, магаретата теглят.
Какво имаше налице Шарок по делото на Рейнголд? Показанията на Олберг и Пикел, че и той е участвувал в заговора? Да уреди очна ставка? Но нито Олберг е виждал Рейнголд, нито Рейнголд Олберг. Рейнголд ще го притисне с въпроси: къде, кога сме се виждали, опишете мястото, кажете датата на срещата и така нататък, ще обърка Олберг. Колкото до Пикел, те се познават бегло, а и не се знае как ще се държи Пикел. Той дал показания срещу Зиновиев, но когато уредили очна ставка със Зиновиев, така се стреснал и объркал, че не могъл дума да обели. Така го и отвели от очната ставка, без да каже нищо. Дали тази история няма да се повтори и сега? Очната ставка засега отпада, остава за краен случай. И какво друго имаме? Писмото до Ежов е важно — там той признава участието си в опозицията, разкайва се, кълне се във вярност на партията, при известни условия е готов да сътрудничи и естествено се страхува от разстрел, макар да се преструва, че не го е страх, страхува се и да не го върнат при Черток, макар да твърди, че не го е страх.
Шарок обмисляше всичко това, седнал в кабинета си над тънката папчица на Рейнголд, която той, Шарок, бе длъжен да превърне в дебел том показания. И това бе неговият последен шанс. Брояха го между най-изоставащите — нито един човек, нито едно признание, Дяков, тоя мизерник, нарочно му пробутваше най-фанатизираните, най-закоравелите.
Шарок седеше зад бюрото и се мъчеше, и все не можеше да се съсредоточи. Нощта беше бурна, във всички следователски кабинети се водеха разпити: шум, викове на бити хора, тропот на ботуши, някаква жена стенеше. Че и лавката беше затворена, на някои следователи се бяха свършили цигарите, просеха един от друг, просеха и от Шарок, той не отказваше, но щом видя, че в пакета са му останали само шест цигари, прецени, че и на него няма да му стигнат до сутринта, прибра пакета в чекмеджето и взе да отговаря на всички:
— Нямам, нямам, нали ви казах, нямам!
Но хората от етажа сметнаха, че Шарок се стиска и продължиха да го врънкат, час по час отваряха вратата… Шарок гонеше всички:
— Нямам, разберете най-после, и аз нямам какво да пуша.
По едно време някой пак отвори вратата и той, без да вдига глава, каза:
— Вървете на… майната си! Нямам цигари!
Вратата не се затваряше. Той извърна глава и се вкамени от страх: на прага бе застанал дребен мъж — Шарок веднага го позна… Беше секретарят на Централния комитет на партията Николай Иванович Ежов.
Шарок скочи, подръпна гимнастьорката.
— Другарю секретар на Централния комитет, докладва старшият оперативен пълномощник Шарок. Извинете за грубостта. Имам сложно дело, а колегите непрекъснато влизат да ми искат цигари. Раздадох ги всичките. Останаха ми само шест, а имам да работя до сутринта.
Докато Шарок рапортуваше. Ежов влезе в стаята, последваха го Агранов, Молчанов и Вутковски. Началството често правеше нощни обходи, но Ежов за пръв път влизаше в кабинета на Шарок.