Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
— Знаете ли новия виц? — попита Елсбейн. — Сталин вика Радек и му казва: „Слушай, Радек, ти обичаш да съчиняваш вицове, разправят, че и за мене съчиняваш. Та виж какво, това не е хубаво, не забравяй, че съм вожд!“ Радек отговаря: „Ти — вожд? Ей този виц не съм го разказвал още.“
Ершилов се усмихна. И Вадим се усмихна. Елсбейн стана и си продължи по пътя.
Тогава Вадим не обърна внимание на тази случка. Вярно, във вица се говореше за другаря Сталин, но Радек е голям партиец, макар и бивш опозиционер, разкаял се троцкист, но — прочут човек. Освен това бе прочут и с вицовете си, които бяха един вид легални именно защото Радек беше официално лице. В миналото един от ръководителите на Коминтерна, сега известен журналист, публицист, статиите му редовно излизаха ту в „Правда“, ту в „Известия“ — директивни статии, на I конгрес на писателите изнесе доклад: „Съвременната световна литература и задачите на пролетарското изкуство“. Вярно, когато Елсбейн разказа вица, Ершилов се усмихна доста кисело, очите му не се смееха. Но нали Вадим май на никого не бе разказвал този виц?
Впрочем не, разказа го… На бръснаря Сергей Алексеевич, на своя бръснар Сергей Алексеевич, който работи тук, на Арбат, в бръснарницата на ъгъла с „Калошин“, и когото Вадим познава от детинство. Постоянният бръснар на баща му, обслужвал го е още преди революцията, обслужва го и сега; когато баща му боледуваше. Сергей Алексеевич идваше вкъщи, подстригваше го и го бръснеше; и покойната му майка водеше Вадим да се подстригва при него — солиден, представителен, с красива брадица, приветлив и доброжелателен… Поставяше дъска на страничните облегалки на стола, казваше: „Хайде сега, младежо“ — вдигаше Вадим, слагаше го на дъската, подстригваше го, шегуваше се с него, мъничкия… после той ходеше при Сергей Алексеевич вече без майка си, майка му почина, ходеше като юноша, като младеж и най-сетне като солиден мъж, и вече не Сергей Алексеевич се държеше с него покровителствено, а Вадим разговаряше с бръснаря снизходително. Едва ли Сергей Алексеевич четеше вестниците и списанията, в които се публикуваха статиите на Вадим, но сигурно беше чувал за успеха му най-малкото от Феня, която преди десет години бе започнала работа у тях по препоръка на Сергей Алексеевич: или бяха от едно село, или пък му беше далечна роднина.
Като на стар познат Вадим му съобщаваше разни политически новини, коментираше съобщенията във вестниците. Така галеше собственото си самолюбие, искаше му се да изглежда важна личност, човек от висшите сфери.
Сергей Алексеевич многозначително вдигаше вежди и каквото и да чуеше, обобщаваше го с една и съща добродушна фраза: „И тук има пръст Лев Давидович“ — произнасяше я така, както навремето се говореше: „Английски мръсотии…“
След като изслуша вица за Радек, Сергей Алексеевич любезно се усмихна и както обикновено, каза: „И тук има пръст Лев Давидович“ — сиреч, тъкмо Троцки е дал акъл на Радек така ехидно да отговори на Сталин.
Нима доносът иде от Сергей Алексеевич? Близък човек, може да се каже, член на семейството им, най-малко от двайсет години се знаят с баща му, с покойната му майка, и него — Вадим — познава, кажи-речи, от пелени, и Феня му е роднина. А може да е професионален доносник, мястото му е удобно, през ръцете му минават десетки, стотици хора и всички обичат да си почешат езиците. Дежурната си фраза „И тук има пръст Лев Давидович“ произнася с двусмислена усмивчица, и то не само когато разговаря с Вадим, а и пред всички, значи всички трябва да знаят и знаят, че под Лев Давидович той има предвид Троцки. Дали по този начин той нарочно не предизвиква хората да говорят за Троцки?…
И тогава Вадим изведнъж си спомни разказа на Феня как на село се спасявали от зърнодоставките. „Бяхме седмина на ръцете на мама и тате — бе разказала Феня, — с какво да ни хранят? Вземаха ни житото до шушка, навсякъде тършуваха, от всяко кътче го омитаха. Мама, лека й пръст, се сети — започнахме да тъпчем дюшеците със зърно вместо със слама, кораво беше за спане, че и зърното боцка. Но пък хлебец, макар и малко, имахме, печахме го тайно, та съседите да не кажат, че сме си скрили, че не сме предали всичко.“
Феня е от кулашко семейство, това е ясно, от семейство на разкулачени. Веднъж дойде баща й, седеше в кухнята и погледът му беше угодлив, напрегнат, то се знае, разкулачен е. А нали Феня е роднина на Сергей Алексеевич. Как тъй Вадим навремето не се сети за това, не обърна внимание! Приятел на семейството. Свой човек. Че той за целия Арбат е свой човек. И за всички пише „информации“. И за него може да е написал, за Вадим.