Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Нощем Язир си мечтаеше за пожар. Огромен пожар в Ал-Расан и на север от него, в есперанските кралства, където се кланяха на безпощадното слънце, надсмивайки се на родените от звездите деца на пустинята. Мечтаеше за пречистващ ад, който да изпепели зелената земя на съблазънта и да я доближи до пустинята — отново чиста и готова да се възроди. Място, където свещените звезди ще гледат безметежно надолу, без да извръщат ужасения си поглед от хората в клоаките на градовете.
Ала Язир ибн К’ариф от племето на зуритите беше разумен и предпазлив. Още преди гнусното убийство на последния халиф в Силвенес при него и брат му идваха ваджии, и така година след година, за да убедят племената да нахлуят през проливите в Ал-Расан и да поразят неверниците с огън и меч.
Язир не обичаше лодките. Не обичаше водата. На двамата с Галиб им стигаше и това, че трябва да държат в подчинение пустинните племена. Ако участваше в играта, то беше с малки залози — беше позволил на някои от хората си да отидат на север като наемници. Ала за да служат не на ваджиите, а на дребните царчета, техните заклети врагове. Ал-расанските царе имаха пари и плащаха щедро на добрите войници. Парите никога не бяха излишни. С тях купуваха храна от север и от изток, когато дойдеха тежки времена, с тях наемаха зидари и корабостроители — хора, от които Язир имаше нужда, колкото и да не му се щеше да признае, ако искаше муардите да бъдат по-дълговечни от подвижните пясъци на пустинята.
Информацията също не беше за пренебрегване. Войниците му пращаха у дома целите си заплати, а заедно с тях — и сведения за събитията в Ал-Расан. Язир и Галиб знаеха много. Някои неща бяха ясни и разбираеми, други — непонятни. Бяха чули, че имало места в кралските дворци и дори в парковете и градовете, където водата си бликала свободно от тръби или през устата на статуи на животни, без да се използва за нищо друго. Това беше направо невероятно, но се повтаряше твърде често, за да не е истина.
Според друг един слух — този път явно измислен — в Рагоса, където някакъв киндатски магьосник беше омаял безхарактерния цар, през двореца течала река. Разправяха, че в спалнята на магьосника имало водопад и там киндатският демон насилвал безпомощни ашаритски жени, отнемал им девствеността и се надсмивал над Родените от звездите.
Язир се размърда неспокойно — тази мисъл го изпълни с праведен гняв. Галиб спря да троши черупки, остави пръстената паница, забради се и промърмори нещо под носа си.
— Моля? — сепна се картадийският принц и подсмъркна. — Съжалявам, слухът ми нещо не е в ред. Не ви чух, ваша милост.
Галиб погледна Язир. Все по-очевидно ставаше, че е готов да убие този човек. Това беше разбираемо, но идеята никак не беше добра според Язир. Той беше по-големият брат и Галиб трябваше да му се подчинява. Язир присви очи, предупреждавайки го с поглед. Естествено гостът не забеляза това. Той изобщо нищо не забелязваше.
— Няма нищо — изръмжа Язир.
— Какво? Извинявайте…
— Брат ми не е казал нищо. Не се притеснявайте. Опита се да го каже любезно. Любезността не му беше присъща. Нито пък търпението, макар да беше положил немалко усилия да се научи на това.
Сега, след като той и Галиб бяха повели зуритите на запад и бяха помели останалите племена, оставяйки след себе си пясъците на пустинята червени от кръв, светът им се беше променил, Това беше преди повече от двадесет години и те двамата още бяха млади. Халифът в Силвенес им прати дарове, след него следващият и така, докато и последният не беше убит.
И сега пясъците се обагряха в кръв. Пустинните племена трудно се подчиняваха на нечия власт. Двадесет години не бяха малко време да се задържиш на върха. Достатъчно дълго, за да построш два града на брега, с корабостроителници и складове, и още три във вътрешността, с пазари, където пристигаше всичкото злато от юга и се откарваше с дълги кервани. Язир мразеше градовете, но те бяха важни. Нещо трайно върху променящото се лице на пустинята. Те бяха началото на нещо по-голямо.