Лъвовете на Ал-Расан

Джехане помнеше. Тази нощ се беше отпечатала ясно в паметта й. „Дори и слънцето залязва“, беше казал той.

— Как? — попита тя саркастично. — Може би тази година няма да има поклонници на Острова на блажената Васка?

— Не и от моя отряд — тихо отвърна Родриго.

Да, той умееше да успокоява страстите, не можеше да му се отрече.

— Освен това едно пътуване ще ви позволи да си отдъхнете от ухажването на бен Аврен — подметна ибн Хайран.

Тя се обърна към него и ръцете му отново се вдигнала в същия отбранителен жест.

— Стига да имате нужда от такъв отдих, разбира се — побърза да добави той. — Той е забележителен мъж. Поет, министър, учен. Принцът на киндатите. Майка ви ще се гордее.

— Ако легна с него? — попита тя с най-невинния си глас.

— Е, не, имах предвид нещо по-официално. Например… Погледът й го спря. За трети път той вдигна ръце пред себе си. Пръстените му блеснаха.

Джехане беше стиснала юмруци. Проблемът обаче беше, че още изпитваше желание да се смее, а това някак не се връзваше с гнева.

— Ако ви се случи да се почувствате зле по време на пътуването, тежко ви — заяви тя. — Не са ли ви казвали никога да не обиждате лекаря си?

— Казвали са ми го много пъти — жално изрече той. — Какво да правя, като съм безотговорен.

— Аз обаче не съм! — весело заяви Родриго. — Питай когото искаш.

— Само защото се боите до смърт от жена си — подметна Джехане. — Сам ми го казахте!

Ибн Хайран се разсмя, а миг по-късно го последва и Родриго, който видимо се беше изчервил. Джехане ги гледаше намръщено, с кръстосани на гърдите ръце. Чувстваше се чудесно.

Над покривите отекна звънът на камбани, чист и ясен в студената нощ, за да събуди за молитва най-ревностните вярващи.

— Тръгвайте си — обърна се Джехане към двамата мъже.

— Пациентите ми ме чакат.

Двамата се спогледаха.

— И да ви оставим тук сама? Какво ще каже майка ви? — попита ибн Хайран.

— Знам какво ще каже баща ми — отсече тя. — Това е болница, а аз съм лекар.

Това ги отрезви. Ибн Хайран се поклони, след него и Родриго, и двамата си тръгнаха заедно. Тя ги изпроводи с поглед, застанала на вратата на лазарета.

Войникът от Карч със счупената ръка още спеше. Точно от това имаше нужда сега. Беше му дала настойка от пелин срещу болката и още една от микстурите на баща си, която щеше да му помогне да си почива по-дълго.

После събуди внимателно другия войник. Санитарите бяха застанали от двете страни на леглото. Понякога такива пациенти буйстваха, когато се събудеха. Все пак бяха войници. Човекът обаче я позна, което беше добре. Тя накара санитарите да й посветят с един факел, за да погледне очите му. Още бяха замъглени, но вече изглеждаха доста по-добре от преди. Помаха с пръст пред лицето му и човекът проследи движението с поглед. Джехане повдигна внимателно главата му и му даде да пие отвара от карамфил, смирна и алое срещу главоболие.