Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Прочая древняя литература » Песен за нибелунгите
Песен за нибелунгите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Песен за нибелунгите

Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:

Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 122
Перейти на страницу:
Тогава бе юнакът • младеж с постъпки смели. Младоците от нявга • какви са побелели! Сега е вече мъдър, • безрадостен на вид и носи меча Балмунг, • с коварство придобит.“
Да няма кървав сблъсък • накрая бе решено. Видя се от гусларя • туй воинство застрашено и ето че момците • обратен път поеха. Сърцето на Кримхилда • застрада без утеха.
Как често от боязън • приятелят отлага другарите си вредом • в беда да подпомага и най-благоразумно • не сторва им услуги. В бедата с разум могат • да се опазят други.
„Видяхме“ — огорченост • гусларят изрази, — „че както спомена се, • тук чакат ни врази. В двореца да се върнем • при наш’те господари, та никой да не смее • тях подло да удари.“
„Ще ви послушам“ — Хаген • отвърна и обзети от дързост се прибраха • при гостите напети, тържествен прием още • очакващи сред двори. Витязът Фолкер гръмко • тогава заговори
на свойте господари: • „Сред гмежа докога ще чакате, наместо • да чуете сега изречена от царя • в двореца дума пряма?“ И рицарите храбри • закрачиха по двама.
Владетелят веронски • прихвана за ръка бургундския цар Гунтер • и тръгнаха така. Витязът Гернот в Ирнфрид • намерил бе опора, а Рюдигер потегли • пък с Гизелхер от двора.
Юнаците дорде се • тъкмяха в двойки челни, останаха си Фолкер • и Хаген неразделни до сетен бой, где всеки • живота свой остави. Оплакаха ги сетне • все дами величави.
След Гунтер и князете • към царевата сграда пое почтена свита • пред воините хиляда наред с шейсет юнаци, • които беше сбрал в земите свои Хаген, • безстрашният васал.
И Хавард редом с Иринг, • двамина воини стари, намираха се в близост • до свойте господари. Личеше как и Данкварт, • и Волфхарт, рицар смел, в обноските показват • достойнства без предел.
А рейнският владетел • щом влезе най-накрая, в двореца цар Атила • ни миг не се помая от място да се вдигне • с приветливост гореща. Не е било цар гости • тъй мило да посреща.
„Добре дошли сте, Гунтер, • с двамината си братя! Вам с Гизелхер и Гернот • държах аз да изпратя почтителна покана • във Вормс отвъд реката. С добре дошли приветствам • момците ви в палата.
Приветстваме сърдечно • в страната ни и вас, юнако Фолкер, както • и Хаген, смел витяз, ний с моята съпруга, • изпратила дружина момци да дойдат с вести • във вашата родина.“
„Дочухме“ — рече Хаген — • „това да се повтаря. Не бях ли днес пристигнал • аз тук заради царя, дошъл бих да изкажа • самичък почит вам.“ Поведе свойте гости • стопанинът оттам.
Отидоха, където • доскоро бе седял. Черничев сок и вино • поднесоха в бокал, в разлати купи златни • наляха медовина. И тук без поздрав ласкав • „Добре дошли!“ не мина.
Подир поде Атила: • „Мен нивга досега не е било приятно • тъй както от това най-сетне да ви видя • дошли в двореца мой, царицата печална • да сети пак покой.
Посрещам толкоз гости • от знатно потекло, недоумявам само: • вам бях ли сторил зло че не намина никой • от вас, витязи трима. Затуй и радостта ми • е днес неизмерима.“
А Рюдигер отвърна • на таз почуда царска: „Срещнете ги с доволство! • На мойта господарка роднините умеят • да тачат верността. В дома ви са довели • на рицари цвета.“
При поврат-слънце бяха • витязите дошли в двореца на Атила. • Нарядко се мълви за прием тъй тържествен. • Подир се той зае за вечеря да подканя • към царската трапеза.
Сред гости там отново • от радост засия. Поднасяха обилно • напитки, ястия — поред получи всеки • каквото пожела, че знайни вред им бяха • чутовните дела.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)