Извънредна ситуация

Джош зърна отражение на светлина в метал. В същия миг Дракон придърпа Форман настрани, без да отмества дулото от черепа му, и се извърна леко наляво.

Появи се ловец. Кръжеше на два метра над земята. Дракон го зяпна недоумяващо. Джош видя как очите на Форман се разшириха, а отблясъците на ловеца се отразиха в зениците му.

Устройството се приближи още половин метър и спря. Завъртя се във въздуха и сканира пространството. За секунда Дракон изглеждаше като човек, който не знае как да реагира. Отстъпи назад и се удари в остатъците от един форд „Експлорър“. Капакът на колата беше отворен и от двигателя излизаше дим.

Ловецът се задвижи право към Дракон и Форман. Дракон отдръпна пистолета от главата на сенатора и го насочи към машината.

Но преди да успее да стреля, ловецът изщрака силно няколко пъти, просъска и така пронизително изпищя, че пръстът на Дракон замръзна на спусъка. Устройството се стрелна към двамата мъже, потрепери и се удари в двигателя на форда.

Колата се разклати. Горивото изригна, разля се и веднага се запали. Акумулаторът експлодира и пръсна сярна киселина във всички посоки.

Дракон беше толкова поразен, че отпусна хватката си и Форман се откъсна от него, падна на пода и се претърколи. Киселината покапа по лявата му ръка и прогори плата. Но Дракон пое основния удар. Киселината се разля по лицето му. Той изпищя и изпусна оръжието си. Не виждаше нищо, олюля се, спъна се в откъсната решетка от кола и падна назад в горящия бензин.

Подпали се като факла, косата му пукаше и се превръщаше в черни нишки. Опита се да стане, но ръцете му се плъзнаха в огнената течност. Успя да седне, на лицето му бе изписано пълно объркване. Накрая се усмихна примирено, погледна Джош и сви рамене.

— Всички ще умрем. Погрижих се… Бум!

Джош се стрелна напред, сграбчи Кайл Форман и го издърпа към вратата на стълбището. Не спря, докато не преведе сенатора през първата площадка, после надолу по стълбите, по завоя и по стълбите, които водеха към Б6. Щом се скриха зад ъгъла, от Б5 се чу силна експлозия, която прати огнено кълбо по стълбището. Джош се хвърли през вратата на Б6 и повлече сенатора след себе си.

Грохотът на взрива отекна в шахтата на стълбището. След това настъпи странна тишина. Джош се изправи и се надвеси над Форман, който лежеше проснат на пода. Лицето му бе покрито с мръсотия и кръв. Отвори очи, примигна и се опита да каже нещо, но устата му бе прекалено суха. Прокара език по напуканите си разранени устни, имаха метален вкус. Сграбчи лявата си ръка и се сви, защото усети болката от прогарящата го киселина.

Джош откъсна ръкава. Плътта под него беше зачервена.

— Можете ли да вървите, сенаторе?

Форман кимна.

— Мисля, че да.

Джош му помогна да се изправи.

— Трябва да се погрижим за ръката ви. — След това съобщи по микрофона: — Маи, връщаме се. Една жертва.