Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Не знам верни ли са тия неща за Крум Костадинов, преувеличения ли бяха, но веднъж на шега ги казах пред Парашкевов. Само че шега той не приема, като става дума за далечния му роднина. Толкоз му беше лют и го отричаше. Сигурно отпреди се бе запознал с неговия патриотизъм, защото самият Парашкевов не стъпваше на подобни тържества. Такъв бил Костадинов, инакъв бил, но най-вече младежта развращавал. Аз лично не се чувствах развратен, макар сто пъти да бях присъствал на неговите речи. Не, настоява Парашкевов, развращава ви, грешен път ви показва, ценностите подменя. Какво имаше предвид бившият затворник?

Един път, на връщане от патриотично празненство, се отбихме с Михалис у стария ни приятел. Казваме къде сме били и че Костадинов пак е приказвал. Начумери се Парашкевов, но тоя път най-ненадейно прескочи от Крум Костадинов на… Паисий Хилендарски. Емна непочтително светогорския монах, сякаш Отец Паисий бе ро̀ден баща на запасния офицер и сам го бе научил какво да говори пред учениците. Направо се изплаших! Откак бях тръгнал в първо отделение, всички ме учеха, че сред светините български няма по-свят човек от Отца Паисия. Че как?! Пръв палнал кандилото той в робския мрак, История славеноболгарская написал, за да освести затъпелия народ, за славното му минало да разкаже, кураж за бъднините да му вдъхне. Ни един българин няма да не знае вопъла на Отца Паисия: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четиш по свои язик и не думаш?… Ти, болгарине, не прилащаи се, знаи свои род и язик и учи се по своему язику.“ От дете ги помня тия думи наизуст и до гроб ще ги нося. Защото вечно напътствие са те от бащата на нацията. А без него може би ни българи щеше да има, ни България…

Ей така взех да отвръщам на Парашкевов. Споря, не отстъпвам, а той ме слуша внимателно и накрая вика. Прав си, превъзходно си е свършил работата човекът и голяма е заслугата му в оня век. Вярно, че от него почва цялото ни възраждане, събуждането ни за нов живот. Добре ни е учил светогорецът, само че ние лошо сме се поучили. Погрешен модел сме приели от него. Какъв модел? — ежа се аз, защото такава вносна приказка не бях чувал.

Ами такъв, продължава Парашкевов, че сме свикнали все с миналото да се хвалим. До идиотизъм и профанация! Чуй Крум Костадинов и повече не питай. На днешен Паисий Хилендарски се прави. И да е само той — здраве! Ами повечето сме настроени на тая вълна от време оно, а той допълнително ви подкокоросва. Ах, какви герои сме имали! Ах, какви подвизи сме вършили! Да живее Велика България! — вдигна подигравателно Парашкевов десница подобно запасния офицер. Втренчили сме се в миналото, сякаш не живеем в сегашното. И знаеш ли защо го правим? За да скрием с миналото какви говеда сме в момента! Кой съзнателно, повечето несъзнателно, но така работи гузната ни машинка. Чрез историята искаме да оправдаем собствената си некадърност, мързел и мърльовщина. Тука ни стиска чепикът! И не че миналото толкоз тачим, ами себе си искаме да извиним, че всеки ден проваляме България с личното си поведение. С лошо свършена работа, с кръшкане, с шмекерлъци и бъркотия на всяка крачка. А виж какво прави германецът!