Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Разправях ти преди, че Парашкевов ходил в немска фабрика за вършачки, когато готвели банковата далавера в София. Десетина дни да бе живял там, ама спомени пазеше, като че два живота е изкарал в Германия. Та и сега пример взема от нея. Германците ли нямат велико минало? — пита ни и сам отговаря: — Имат, и повече от нас. Ама аз не знам да влачат децата по тържества и възпоменания. Докато бях в завода, всеки ден водят ученически паралелки. Цех по цех обикалят. Най-добрият майстор ги поеме, развежда ги, обяснява им кое как се прави и защо трябва прецизно да се свърши, сам показва колко лесно става, ако знаеш на работата цаката. Питам веднъж главния инженер защо се пречкат тия деца.

— А-а — отвръща той, — това им е учебен предмет, част от нравственото възпитание.

— Нравствено ли? — чудя се аз. — Че те се учат гайки да нарязват.

— Без съответен морал, и гайки не можеш да правиш! — вика германецът и забелязвам, че и той ми се чуди.

А да си чул у нас да похвалят някого за добрата му работа? — продължи Парашкевов. — Да ви заведат примерно при някой фабрикант и да кажат: тоя човек си е подредил предприятието като часовник. Стоката му се търси като топъл хляб по цялото земно кълбо. От него дръжте пример. Не се е случвало, нали? Едно — защото такъв фабрикант нямаме в областта, и второ — други са ни ценностите. Ако някой не е стрелял с пушка и кръв не е пролял, на втория ред седи и въобще не го забелязваме. Всичко знаете вие за бръснатите глави на кутригурите и за потурите на хайдутите и си мислите, че това е патриотизъм. Не, момчета, патриотизъм аз разбирам да си вършиш работата добре, каквато и да е тя. И както да си полезен на себе си, така и отечеството да въздигаш! С ръце и ум по-богато да го правиш, по-здраво, по-прочуто по света. Останалото е словоблудие, крокодилски сълзи и телешки възторзи! На каквито ви учи Крум Костадинов и не само той. И вместо да насочат младия човек към душата му, че сам да открие той в нея силното и хубавото, да го укрепи и разгърне, като личност да израсте — те за призраци му говорят. И не само затъпкват тая душа, ами я напълват с недоволство, с омраза, с ожесточение. Защото като сравняваш великото минало с днешното дередже, все някой друг ти е виновен, все някой чужд е причина за всичките ни провали и мизерия…