Пощенската картичка

Фийби чакаше всеки ден новини за Каролайн и пишеше писма до министерството с молба за информация. Нищо не ставаше, затова тя се свърза с местния депутат. Той беше зает с подготовката за предстоящите избори, но обеща да се погрижи по въпроса. Сънят все по-често й бягаше и тя имаше ужасно главоболие. Дезмънд беше палав, искаше да си играе с местните момчета от селото, които един ден му бяха приятели, а в следващия - врагове. Успехът му в училище се разваляше и Джеси предупреди Фийби, че той се събира с лоша компания. Понякога бавачката вземаше Дезмънд със себе си в семейната ферма само за да го откъсне за малко от Фийби.

Боб Кейн бе изпратен в Далечния изток и Джеси се тревожеше за него. Войната може да бе свършила тук, но дажбите бяха станали още по-ограничени. Тя нямаше търпение да се съберат отново заедно и да започнат новия си живот на топло място, обляно от светлина.

Беше време и за Фийби да си намери нова квартира на юг и да поднови кариерата си - поне това, което бе останало от нея. Тя реши да започне да търси подготвително училище някъде близо до Лондон, за да може да взема Дезмънд за празниците. Мисълта за образованието и бъдещето на детето я бе обсебила и силно я притесняваше. „Твърде съм стара, за да бъда майка“, въздъхна тя. Какво друго можеше да направи, докато Каролайн се прибере? Не беше честно, че се налагаше да взема такива важни решения без нея.

Един следобед през юли военен автомобил навлезе в алеята пред къщата и жена в униформа на Женските помощни военновъздушни войски излезе от него. Представи се като мисис Камерън, връзка между различните официални служби, включително и корпуса на Каролайн. Фийби бе уморена и изтощена, надяваше се, че ще научи нещо за дъщеря си, но и че жената няма да се застои дълго. Дезмънд отново се бе държал лошо в училище и Джеси го бе отвела със себе си, за да не я ядосва.

Фийби покани жената в гостната и Мима сервира на поднос следобеден чай с пресни содени кифлички и сладко от ревен. Никой не можеше да каже, че Далраднор е снижил стандартите си.

- Каква хубава къща - каза мисис Камерън, загледана в маслените пейзажи по стените и в разкриващата се от прозорците гледка към езерото. - Мис Фей, сигурна съм, че нямате търпение да научите нещо за местонахождението на мисис Лойд-Джоунс. Съжалявам, че трябваше да чакате толкова дълго, но все още провеждаме издирване. След края на войната континентът е пълен с войници, бежанци и затворници, които се опитват да се приберат у дома.

- Къде е дъщеря ми? - Фийби вече не желаеше да прикрива тяхната връзка, искаше да бъде ясна причината за загрижеността й.