Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Шанд си го бива да запомня подробностите! Но наистина ли ще събереш веднага толкова много познавачи на илюзиите? — изви вежди той.
— Още щом научих, че златото е у Фейеламор, започнах да ги викам тук.
— И аз събирам подходящи хора — призна си Мендарк, увлечен от идеята. — Ти как би провел похода?
— Виж, долината е обградена с високи скали отвсякъде, дори там, където реката изтича от нея. Лесно е да преградим и пътеката. Катеренето по канарите е неимоверно трудно. Но ще се нуждаем от защита.
Мендарк подхвана веднага:
— Ако имаме достатъчно майстори на илюзиите и някой с дарбата на усета, който да свърже умовете им, ще доловим всяка нейна заблуда и ще й противопоставим своите.
Игър си потърка брадичката.
— Мендарк, знам, че и ти имаш тази дарба. Но би ли рискувал разума и може би живота си в това начинание с незнаен край… и опасности?
— Предпочитам да не съм аз. Сам каза, че е рисковано, а имам и други задължения.
— Сещаш ли се за друг? Знам, че покрай войните хората с усет понамаляха, но… готов съм да назова няколко имена.
— И аз съм помислил за неколцина, но ще се радвам да чуя предложенията ти. Съзнавам, че не всеки от тях ще ни свърши работа. Необходим ни е такъв, който създава мисловни връзки.
— И е доказал способностите си под огромно напрежение, а?
— Мейгрейт може да създава връзка.
— Но тя е лишена от усета. Освен това Фейеламор я познава прекалено добре.
— Мислех си за онази, която е твърде задължена на всички ни. Вярно, трикръвна е, затова пък ни е напълно подвластна. Тази наша Каран е толкова невзрачно създание… — подсмихна се зло Магистърът.
— И аз бих искал да е тя. Доведете я! — обърна се Игър към стражниците.
Бутнаха Каран в стаята, където Игър и Мендарк й обясниха какво ще прави. Тя седеше уплашена и покорна пред двамата навъсени мъже.
— Животът ми се върти в кръг… Всеки иска само да ме използва.
— За жалост такава е участта на хората с усет, мелезите и особено трикръвните — напомни Игър без помен от съчувствие.
— Имам ли избор? Какво ще стане, ако откажа?
— Време е за разплата, Каран! — избухна Мендарк. — Ти ни предаде в Каркарон и само сляпата случайност не позволи да бъдем смазани още тогава. Като Магистър ти заявявам, че нямаш право на избор. Или така ще изкупиш вината си, или ще те съдим. Ти вече призна стореното, значи ще получиш присъда, каквато подобава на изменница. При твоите полезни дарби е по-вероятно да те осъдим на робство, отколкото на смърт.
— И първата заповед, която ще чуя като робиня, е да участвам с дарбата си на усета в този поход — кисело промълви Каран.
— Именно.
Каран сведе глава. Всяка нейна постъпка неизбежно водеше към следващата…
— Добре, ще си изиграя ролята. Кога започваме?
— Незабавно — отсече Мендарк. — Игър, свикай своите майстори на илюзиите, аз ще събера моите.
— Много скоро! — смути се Каран. — Защо решихте да нападнете с толкова припряна подготовка?
— Ако протакаме и Фейеламор дочуе за намеренията ни, никога няма да я намерим.
— Ще заварим там малцина фейлеми — добави Игър. — А аз ще поведа хиляда от най-коравите и опитните си войници. Ще ги смажем с надмощие.
— Боя се… — смънка Каран, но те престанаха да и обръщат внимание.
— Ти оставаш тук под стража до тръгването — реши Игър. — Напиши от какво снаряжение се нуждаеш, за да наредя да ти го донесат.
Но мина почти цял ден, докато съберат хиляда опитни войници, умеещи да се катерят и да се притаяват в засада. Щеше да ги командва Ванхе, наскоро отново повишен в маршал. С отряда тръгваха петдесет и двама майстори на илюзиите. В групата мъжете и жените бяха поравно — мъжете с дълги черни роби и къси бели наметала, а дрехите на жените бяха оцветени обратно. С обоза пътуваха и десет стражници на Мендарк, сред тях Осейон и Торгстед. Лиан идваше в ролята на летописец.
Само трима обаче знаеха накъде и с каква цел потеглят. Дори Лиан научи чак когато се отдалечиха от Туркад. В началото на Елудорската гора по принуда оставиха конете и каруците. Устремиха се бързо към долината. Малка група остана да пази входа. Останалите се изкачиха на хребета, граничещ със съседната долина.
На втория ден от пролетта още не се усещаше зимата да си е отишла. Преди полунощ майсторите на илюзии заеха местата си в тъмната палатка — стояха в кръг като Черно-бели и бяло-черни плочки от домино. Лиан наблюдаваше безмълвно от един ъгъл и запомняше всичко, за да не го пропусне в сказанието. Тревожеше се, ай от съзнанието на Каран до него плискаше страх на вълни.
Тя седеше в дъното на палатката, извън кръга. Мендарк беше в отсрещния край, вдигнал къс жезъл. Лиан си мислеше, че нищо няма да е наред, щом Каран е в такова състояние. А и поначало не вярваше в успеха.