Тайната на забранената книга [bg]

Имаше три оголени дървета в големия, мъглив, ограден с ковано желязо преден двор, без листа, без птици в клоните и бях готова да се обзаложа, че ако разровех при корените, нямаше да намеря и един червей в земята. Терасираните градини бяха празни, а каменният фонтан при големия, извит вход, отдавна беше пресъхнал.

Това беше Пустош.

Огледах елегантното жилище предпазливо. Богатата му осанка беше съсипана от това, което беше направено с многото високи прозорци. Всички те бяха боядисани в черно.

И имах зловещото усещане, че нещо се притискаше в тези големи, черни очи и ме гледаше.

— Какво сега, Алина? — прошепнах. — Наистина ли трябва да вляза вътре? — толкова много не ми се искаше.

Не очаквах отговор и не получих такъв. Ако ангелите наистина ни наблюдаваха, както вярваха някои хора, моите бяха глухонеми. Но пък и въпросът беше чисто риторичен. Нямаше начин да обърна гръб на това място. Алина ме беше пратила тук и аз щях да вляза, дори ако това беше последното нещо, което правя. Хрумна ми, че може наистина да бъде.

Не си дадох труда да се спотайвам. Ако някой или нещо ме гледаше, беше твърде късно за това. Изправих рамене, поех дълбоко въздух, закрачих по извитата алея от светли камъни, изкачих предните стъпала и ударих тежкото чукало във вратата.

Никой не отговори. Почуках отново след няколко минути, после опитах вратата. Собственикът не страдаше от грижи по сигурността. Вратата беше отключена и се отвори към пищно фоайе. Мраморен под в черно и бяло блестеше под искрящ полилей. Зад една кръгла маса с орнаменти, върху която имаше огромна ваза с ефектни копринени цветя, се виеше елегантно спираловидно стълбище, украсено с красив парапет.

Пристъпих вътре. Въпреки че външната част беше овехтяла и имаше нужда от неща като улуци и поправка на покрива, вътрешността беше обзаведена в стил Луи ХІV с плюшени столове и дивани, подредени срещу великолепни колони и пиластри32, богато издялани маси с мраморни плотове и красиви лампи с кехлибарено златни плафони. Нямах съмнение, че обзавеждането на спалнята щеше да е с богато орнаментирани огромни мебели в стила на Краля Слънце и че огромни огледала с позлатени рамки и картини на слабо познати сцени от митологията щяха да украсяват стените.

След като се поослушах, започнах да се движа из мъждиво осветената къща с една ръка на фенерчето, с другата на копието, като се опитвах да си съставя картина на обитателя й. В колкото повече стаи надзъртах, толкова по-малко разбирах. Бях видяла толкова много грозота за краткия си престой в Дъблин, че бях очаквала още, особено тук, в този занемарен, пустеещ район, но обитателят изглеждаше богат, образован, с извънредно изтънчен вкус и…

Умствено се шляпнах по челото. Тук ли живееше приятелят на Алина? Беше ли ме пратила тя право на адреса на убиеца си?