Луната, която убива [bg]

Не. Словата на неговия предшественик изплуваха в съзнанието му, пълни с отблъскваща мъдрост: „Един Слуга на Хананджа съществува на света само за да облекчава болката на Гуджааре. Задача на Супериора е да облекчава болката на своите другари Слуги. Съществуват тайни, които могат да съсипят братята ти - твой дълг е да носиш бремето им сам.“

Да го носи и да бъде смазан от него, както излизаше.

- Принцът уби своя баща, за да се домогне до трона - каза Супериорът, вторачил поглед в червената чаша. - Стават такива неща. Но когато Еникет - нашият Принц, извинете - взе Ореола, тутакси започна да проявява признаци на опасна лабилност. Освен другите ексцентрични прояви той изпрати и Ките-ян военен отряд, за да избие до крак съпругите на баща му и останалите деца, включително и новородените. И собствената си майка. Оцеля единствен Ехиру. И то защото Хетава вече го бе изискал. - Той замълча, потънал в размисъл. - Според някои майката на Ехиру била ясновидка и знаела, че клането предстои. Никога няма да научим със сигурност - Ехиру не говори за миналото си.

- Може би понеже то няма нищо общо с положението в момента - обади се Сонта-и.

Супериорът се усмихна. Завиждаше на Бирниците за способността им да възприемат света така опростен - покой и поквара, добро и зло. Един Супериор не можеше да си позволи подобен лукс.

- Има много общо с положението, Братко Сонта-и, но аз разбирам твоето нетърпение. - Отпи още малко от ликьора. Дългът на Хетава изглеждаше пределно ясен. - Предложихме на Принца сънна кръв - привилегия на овластените, нали разбирате. Висшите касти в града шушукат, че тя превъзхожда в пъти тимбалина или който да било друг опиат. Обстоятелството, че лекува разума, е нещо, което те нито проумяват, нито ги интересува, но за нас е особено полезно. И така, изпратен бе Лечител, за да занесе сънна кръв и да проведе лечението. Само че емисарят установил, че няма никаква лудост за лекуване не и в медицинския смисъл. Телесните течности на Принца си били в пълен синхрон. Главата му не била пострадала. Неговите... ексцесии... са извършени при абсолютно ясно съзнание.

- Поквара - отбеляза Рабанех и посърна. Върху самия Трон на Залеза.

- Това се е случвало и преди - каза Супериора, като внимаваше в тона му да не проличи ирония. Вече достатъчно ги бе ядосал. - Известна доза поквара е присъща за всяко равнище на властта. Ние я търпим в името на покоя в града. Но важното в дадения случай е, че Принцът в резултат от нашите действия опита сънна кръв. И поиска още.

Сонта-и бе втренчил в него присвитите си очи, може би усетил увъртането. За да избегне този изпитателен поглед, Супериорът изпи чашата си до дъно и течността остави приятна пареща следа в гърлото му.