![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
В следващия момент куршумът, изстрелян от Малоун, улучи гърдите му с глух тътен. Изпития изкрещя от болка, но реагира изненадващо бързо. Ръката с пистолета започна да се надига. Малоун стреля втори път и тялото на противника му замря. Кристел се измъкна изпод носилката.
— Ти си една много храбра дама — с уважение промълви той.
— Трябваше да ти помогна.
Коляното зверски го болеше.
— Наистина се нуждаех от помощ — призна той.
Отиде да провери пулса на Изпития. Такъв нямаше. Надникна през парапета. Вторият стрелец лежеше между изпочупените столове, а под главата му се събираше локвичка кръв.
Кристел пристъпи към него. В манастира беше обявила, че не може да гледа трупове, но тези тук явно не й правеха впечатление.
— А сега какво?
— Преди да ни прекъснат, те помолих да ми преведеш онзи текст на латински — промърмори той и махна към мозаечния надпис под тях.
45
Вирджиния
17:30 ч.
Рамзи показа документите си и беше пропуснат в периметъра на Форт Ли. Пътуването от Вашингтон му бе отнело малко повече от два часа. Базата беше един от шестнайсетте пункта за разквартируване на войници, изградени в края на Първата световна война и бе кръстена на любимия син на Вирджиния Робърт Ли. През 20-те години бе разрушена и превърната в щатски природен резерват, но през 40-те отново стана действаща. През последните двайсет години, благодарение на близостта си с Вашингтон, нейните съоръжения бяха разширени и модернизирани.
Колата пое по лабиринта от пътища и алеи между тренировъчни полигони и командни пунктове, предназначени главно за управление на транспорта и логистика. Флотът използваше три големи сгради в далечния край на периметъра, част от дълга редица военни складове. Достъпът до тях се контролираше чрез цифрови кодове и електронна идентификация. Двете бяха под контрола на Главното командване, а третата беше запазена за нуждите на военноморското разузнаване.
Рамзи паркира и излезе от колата, придърпа реверите на палтото си и застана под металния навес. Набра кода и опря палец в електронния четец.
Вратата щракна и се отвори.
Озова се в малко входно антре. Осветлението се включи автоматично. Пристъпи към стенното табло и щракна няколко прекъсвача. Огромното, подобно на пещера помещение отвъд вратата с ламинирано прозорче беше залято от ярка светлина. Кога за последен път беше идвал тук? Май преди шест години. Не, може би преди осем или девет.
Първото му посещение беше станало далеч по-рано — преди трийсет и осем години. Вътрешността не беше много променена, ако се изключи модерната система за охрана. Бе го довел адмирал Дайлс в един мразовит февруарски ден, два месеца след експедицията в Антарктика.
— Имаме важна причина да сме тук — осведоми го Дайлс.
Рамзи се питаше защо бяха дошли. Бе прекарал голяма част от времето си в този склад, но преди няколко дни бе излязла заповед за разпускане на екипа и прекратяване на мисията. Роуланд и Сейърс бяха изпратени обратно в частите си, складът беше запечатан, а самият Рамзи бе получил назначение в Пентагона. По време на пътуването от Вашингтон адмиралът мълчеше. Той по принцип не говореше много. Мнозина се страхуваха от него. Не заради избухливия му нрав, защото беше изключително сдържан, нито пък заради ругатните, към които рядко прибягваше. Причина за страха на подчинените му беше леденият поглед на немигащите му очи, който буквално ги парализираше.
— Проучи ли плановете на операция „Висок скок“, които ти изпратих? — попита Дайлс.
— Детайлно — кимна Рамзи.
— Какво ти направи впечатление?
— Открих, че наскоро приключилата ми мисия в Антарктика съвпада с района за провеждането на операцията.
Преди три дни Дайлс му бе предал папка с гриф „Строго секретно“. Съдържанието й беше различно от официалния доклад на адмиралите Крузен и Бърд за мисията им в Антарктика. Той се изчерпваше с обясненията на екип военни експерти, част от подразделенията на флота с обща численост 4700 души, осъществили операция „Висок скок“. Командир на екипа бил лично Бърд, а задачата му била да извърши подробно разузнаване на северните брегове на Антарктида. Докладите на експертите били предназначени единствено за адмирала, който от своя страна информирал тогавашния началник на оперативния щаб. Тяхното съдържание бе предизвикало огромното му смайване.