Ръкописът на Фулканели [bg]

— С какво го инжектираш, по дяволите? — просъска Робърта.

— Млъквай, кучко, иначе и ти ще получиш една доза! — сряза я онзи.

Часовете се точеха бавно. Най-сетне смяната на бръснатата глава изтече и той беше заменен от брадатия. Няколко минути по-късно той я погледна, на лицето му се появи неуверена усмивка.

— Хей, ще ми донесеш ли чаша вода? — веднага се възползва Робърта.

Брадатият се поколеба, после се приближи към масата, на която имаше гарафа с вода и няколко неособено чисти чаши.

Робърта изпи водата, отбелязвайки, че пазачът продължава да се навърта наблизо.

— Как се казваш? — усмихна се тя.

— А-Андре — заекна брадатият.

— Я ела насам, Андре — рече поверително тя. — Имам нужда от помощта ти.

Мъжът се огледа предпазливо, макар че в подземието нямаше никого.

— Какво искаш? — подозрително попита той.

— Изгубих си обецата — обясни тя. Това отговаряше на истината, тъй като обецата й действително беше паднала някъде по пътя от хотела. — Мисля, че е ей там, зад решетката — посочи пода тя. — Не мога да я достигна.

— Не е мой проблем! — изгледа я Андре. — Намери си я сама!

— Моля те! Тя е старинна и струва един куп пари!

Това пробуди интереса му. Той преметна автомата на гърба си, пристъпи към решетката и коленичи на прашния цимент.

— Къде е?

Робърта приклекна от другата страна на решетката, на сантиметри от него.

— Там е някъде — посочи с пръст тя. — Малко встрани… Мисля, че я виждам…

— Нищо не забелязвам! — изръмжа Андре, продължавайки да опипва циментовия под. Главата му бавно се приближаваше към решетката. В носа я блъсна острата миризма на пот, примесена с евтин дезодорант. Тя го изчака да се приближи още малко и промуши ръце през решетките. Сърцето й заби лудо. Вниманието на пазача продължаваше да е насочено към пода. Тя си пое дъх и ръцете й се стрелнаха напред.

Вкопчи пръсти в брадата му и рязко я дръпна. Той стреснато се опита да се откопчи, издавайки сподавен вик. Но тя опря колене в решетките и дръпна с всичка сила. Изпъкналото чело на пазача се заби в решетката. Той изкрещя от болка и стисна китките й, но тя не изпускаше брадата му. Тялото й отскочи назад, главата му за втори път се блъсна в решетките. Андре рухна на пода, но не спираше да се бори. Робърта заби пръсти в мазната му коса, нави я около дланта си и блъсна главата му в пода с отчаяната сила на човек, който няма какво да губи. Продължи да блъска, докато мъжът престана да вика и да се бори. Главата му се отпусна на една страна, от счупения му нос бликна кръв.