Ръкописът на Фулканели [bg]

— Вярно е — кимна Бен и разклати коняка в чашата си. — Защо не освободите доктор Райдър?

— Да я освободя ли? — гръмогласно се изсмя Узберти. — Плановете ми бяха да я убия в момента, в който се сдобия с ръкописа!

— Ако го направите, аз ще убия вас! — предупреди го с леден глас Бен.

— Казах бяха — натъртено отвърна архиепископът. — Но промених намеренията си. — Остави чашата си върху плота и впери любопитен поглед в лицето на госта си. — Промених ги и по отношение на вас, мистър Хоуп. Няма да ви убия, но при определени условия…

— Много великодушно от ваша страна.

— Нищо подобно. Човек с вашите умения би могъл да ми бъде от полза. — Кратка пауза, придружена от хладна усмивка. — Въпреки че ми трябваше известно време, за да го разбера. В началото гледах с нарастващо раздразнение как изтребвате хората ми и осуетявате всички опити да бъдете заловен. Оказахте се изключително труден за убиване. После бавно осъзнах, че човек като вас е твърде ценен, за да бъде отстранен. И стигнах до логичното решение да ви предложа работа.

— За „Gladius Domini“?

Узберти кимна.

— Имам големи планове за „Gladius Domini“. И вие можете да станете част от тях. Ще ви направя богат човек, мистър Хоуп. Елате да се поразходим.

Бен го последва в коридора. Въоръжената охрана ги последва с насочени в гърба му оръжия. Спряха пред вратата на асансьора и Узберти натисна бутона. Под краката им долетя тихото свистене на хидравликата.

— Кажете, Узберти, какво общо има това с ръкописа на Фулканели? — попита Бен. — Защо проявявате такъв интерес към него?

Вратата на асансьора се отвори и двамата влязоха в кабината, следвани от охраната.

— О, аз отдавна проявявам интерес към алхимията — отвърна Узберти и натисна бутона за приземния етаж.

— Защо? Нали я смятате за ерес?

— Така ли мислите? — усмихна се Узберти. — Напротив, аз искам да се възползвам от нея.

Асансьорът плавно спря и те излязоха навън. Бен се огледа. Намираха се в просторна, ярко осветена лаборатория. Петнайсетина души с бели престилки и съсредоточени лица обслужваха сложна научна апаратура, изследваха графики или седяха зад компютърни терминали.

— Добре дошли в алхимическата лаборатория на „Gladius Domini“ — тържествено обяви Узберти. — Както сам можете да се уверите, тя е доста по-съвременна от лабораторията на доктор Райдър. Моите учени работят тук на смени, двайсет и четири часа в денонощието.

Хвана госта си за лакътя и го поведе към едно от помощните помещения. Автоматите на охраната продължаваха да са насочени в гърба му.

— Нека ви разкажа някои неща за алхимията, мистър Хоуп — продължи Узберти. — Предполагам, че никога не сте чували за организация, която се наричала „Наблюдателите“…