Ръкописът на Фулканели [bg]

— Момчето едва ли е отвлечено, за бога! По-скоро е избягало от дома си заради някое момиче. Или заради момче, знае ли ги човек днешните младежи?

Ришар му предложи бира и одобрително кимна с глава, наблюдавайки го как отваря кутийката.

— Вие сте първото ченге, което не се притеснява да пие по време на работа.

— Аз съм нещо като външен консултант — уточни Бен. — Защо сте толкова сигурен, че е избягал?

— Между нас казано, Марк е копие на баща си — брат ми Тиери. Напълно пропаднал тип, който няма нито ден трудов стаж, ако не броим престоите му в затвора. Момчето върви по същия път, но майка му си въобразява, че има някакви заложби. Самият аз се проклинам, че отстъпих на молбите й и го взех на работа. Пълен загубеняк! На всичкото отгоре му плащам. Ако не го изхвърля скоро, вероятно ще се изпържи на някой оголен кабел, а след това ще го лежа…

— Разбирам — кимна Бен. — Но докато не научим повече подробности, ние сме длъжни да смятаме случая за подозрителен. Вие сте му чичо, а той няма баща. Споделяше ли с вас, казвал ли ви е нещо необичайно?

— Шегувате ли се? Всичко около Марк е необичайно, защото все хвърчи из облаците!

— Например?

— Дрънка какво ли не, защото живее в измислен свят. Ако човек повярва дори на половината от това, което той казва… Не знам… Може би ще реши, че съседът му се казва Дракула, а планетата се управлява от извънземни. — Ришар отпи от кутийката и по устните му остана следа от пяна. — Например работата, която свършихме, преди да избяга.

— Или да изчезне.

— Все тая — махна с ръка Ришар и започна да разказва за мазето на голямата къща. — Марк беше убеден, че там има нещо странно, и постоянно говореше за него.

Бен остави кутийката бира на масата и извади бележника си.

— Частен дом ли беше?

— Не. По-скоро нещо като убежище на вярващи — отвърна с широка усмивка Ришар. — Нали ги знаете — християнски секти или нещо подобно. Приличаше на училище. Добри и любезни хора, а и плащат в брой.

— Имате ли адреса?

— Разбира се — кимна Ришар, стана и отиде в съседната стая. След миг се върна с дебела счетоводна книга. — Ето го. Център за християнско образование, близо до Монпелие. Предупреждавам ви, че ще си загубите времето, ако мислите, че малкият негодник е отишъл там. — Ришар замълча, после въздъхна. — Вижте, това може би звучи жестоко. Готов съм да взема думите си обратно, ако наистина му се е случило нещо. Но според мен просто е изчезнал. След три-четири дни ще похарчи парите, които е задигнал от чантата на Натали, и ще се прибере у дома с махмурлук и подвита опашка. Нима полицията харчи парите от данъците ни за такива като него, вместо да лови истинските престъпници?