Ръкописът на Фулканели [bg]

Тя го пусна и падна по гръб. Миг по-късно се надигна и видя връзката с ключове на колана му. За щастие се оказа в обхвата на протегнатата й длан и тя бързо я откачи. Сърцето й се свиваше от страх да не дойде някой. Започна да изпробва различните ключове в ключалката, хвърляйки нервни погледи към металната врата в дъното на подземието.

Четвъртият ключ стана. Робърта блъсна решетката, избута встрани неподвижното тяло на пазача и преметна автомата му през шията си.

— Хей, събуди се! — извика тя и заблъска по вратата, зад която беше заключено момчето. Но то продължаваше да лежи неподвижно, без да реагира. Помисли си дали да не го измъкне, но веднага се отказа. Беше прекалено тежък за нея. По-разумно беше да опита да се измъкне от този затвор, а после да се върне за него, придружена от полиция.

Изтича нагоре по стъпалата. Но още преди да стигне до желязната врата, тя рязко се отвори. На прага се появи едър мъж в черно, очите им се срещнаха.

Робърта моментално го позна: беше похитителят. Без да се колебае нито за миг, тя насочи автомата в гърдите му и натисна спусъка.

Но мъжът заслиза по стъпалата, широко усмихнат. Тя отново натисна спусъка, този път по-силно. Нищо. Автоматът мълчеше. От вратата се изсипаха още трима мъже и насочиха оръжията си в гърдите й. Автоматите бяха копие на този, който тя държеше в ръцете си.

С една незначителна разлика: предпазителите им бяха вдигнати.

Боца издърпа оръжието от ръцете й, избягна юмрука, насочен в лицето му, след което рязко изви ръката й. Прониза я остра болка. Още сантиметър, и китката й щеше да се счупи. Той я повлече към клетката и грубо я блъсна вътре. Решетъчната врата се затръшна зад нея.