Ръкописът на Фулканели [bg]

— Това ни е работата, Хоуп. Къде е Робърта Райдър?

— Знаеш къде. Тя беше отвлечена.

— При всяко нейно отвличане аз й губя дирите — мрачно каза инспекторът.

— Това й е първото. Ние работим заедно.

— Върху какво?

— Съжалявам, не мога да ти кажа.

— Нали ме доведе тук, за да ми кажеш нещо?

— Да, така е. „Gladius Domini“ означава ли нещо за теб?

— Всъщност, да — кимна след кратка пауза Симон. — Божият меч бе татуиран на една от твоите жертви.

— Не беше моя жертва. Застреляха го техните хора. Куршумът беше предназначен за Робърта Райдър, а може би и за мен.

— В какво, по дяволите, си се забъркал, Хоуп?

— Мисля, че те са някаква християнска фундаменталистка секта, а дори нещо повече. Добре организирана, отлично финансирана, с ясни цели. Именно те държат Робърта.

— Защо? Какво искат от нея?

— Не мога да кажа точно, но през последната седмица правят постоянни опити да ни убият и двамата. В момента ситуацията е такава, че бих могъл да я спася.

— Това е работа на полицията! — навъси се Симон.

— Не, не. Това е моя работа. Напълно съм наясно какво се случва с жертвите на отвличане, когато се намеси полицията — най-често ги намираме в чувал. Ти трябва да се отдръпнеш и да ме оставиш да свърша тази работа. Ще ти дам нещо в замяна.

— Не си в позиция да преговаряш с мен.

— Не съм ли? — усмихна се Бен. — А у кого е пистолетът?

— Какво те кара да мислиш, че можеш да се измъкнеш от мен, майор Хоуп?

— А какво те кара да мислиш, че ще се измъкнеш от мен, инспектор Симон? — отвърна с въпрос Бен. — По всяко време мога да те ликвидирам.

— Това ти е специалността, нали?

— Не те заплашвам. Искам да си помогнем взаимно.

— Какво предлагаш?

— Ще ти предам убийците на ченгетата край реката. Те са същите, които ликвидираха Мишел Зарди и се опитаха да убият Робърта Райдър на етапа, на който ти я вземаше за смахната.

Симон се размърда от неудобство и сведе очи.

— Това ще бъде само началото — продължи Бен. — Мисля, че много ще се изненадаш, когато видиш накъде води следата.

— Добре. А какво искаш ти?

— Това — отвърна Бен и му подхвърли картичката с телефонния номер, която беше взел от плешивия под моста.

— За какво става въпрос? — озадачено го погледна Симон, след като изчете съдържанието й.

— Ще ти кажа. Искам някой от най-добрите ти хора в Париж да се свърже с този човек, известен с името „Саул“. Твоят човек трябва да се представи като Мишел Зарди.

— Но той е мъртъв!

— Саул не знае това. Мисли, че е жив и работи за мен. Не се тревожи за подробностите. Твоят човек да му каже, че Бен Хоуп се укрива в Париж, но той го е надхитрил и го държи в ръцете си. Да му предложи да му го предаде, но на висока цена. Да си уреди среща с него.