![Ръкописът на Фулканели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/8/rkopist-na-fulkaneli-bg-download.jpg)
Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
— Задръж малко — примирително въздъхна той. — Дай да говорим разумно. В момента хотелът гъмжи от полиция, и то по ваша вина. Сигурен съм, че ще успея да измъкна ръкописа, но ми трябва повече време.
Последва нова пауза. В слушалката прозвучаха неясни гласове, водещи оживен разговор.
— Имаш трийсет и шест часа! — обади се най-сетне гласът. — До утре вечер, в единайсет.
— Ще бъда там.
— Гледай наистина да бъдеш там, мистър Хоуп!
49
Полицейско управление, Монпелие
Машината глътна монетите на Люк Симон и започна да излива рядка кафява течност. Проклетата чаша все му се изплъзваше и той не можеше да я измъкне, без да я стисне и да разплиска кафето. В крайна сметка успя да се справи, отпи глътка и тръгна към кабинета на Селие.
На стената в коридора беше окачено съобщението за изчезналото преди няколко дни момче, което се срещаше на всяка крачка — включително и в кръчмата на затънтеното село, в което живееше старият свещеник.
Погледна часовника си и установи, че Селие закъснява вече десет минути. Бе поискал срещата, за да сверят часовниците си по случая „Бен Хоуп“, но най-вече да му покаже новата информация, току-що получена от Интерпол. Защо всички са толкова бавни, по дяволите? Закрачи напред-назад, поглеждайки нервно към съобщението.
Отпи още една глътка от пластмасовата чаша и реши, че течността в нея не става за пиене. После отвори вратата на кабинета на Селие и надникна. Секретарката на Селие вдигна глава от компютъра.
— Къде мога да си купя едно нормално кафе? — попита я Симон. — Имам чувството, че някой е напълнил автомата ви с помия!
— Отсреща, малко по-нататък по улицата — усмихна се секретарката. — Аз винаги оттам си вземам.
— Благодаря. Ако шефът ви изобщо се появи, кажете му, че ще се върна след няколко минути. О, и още нещо: къде да изхвърля тази гадост?
— Дайте я не мен — засмя се момичето.
Той се наведе да подаде чашата и видя върху бюрото й папка със снимката на Марк Дюбоа, изчезналото момче. Върху нея имаше някакъв предмет в пластмасово пликче.
— Добре, ще се видим след малко — кимна Симон. — В коя посока е кафенето? Нагоре или надолу по улицата?
— Надолу.
Той се обърна и тръгна към вратата, после изведнъж спря, обърна се и се наведе над папката.
— Откъде е това нещо?
— Кое, инспекторе?
— Това в пликчето — заби пръст в предмета той. — Къде го намерихте?
— Всичко тук е свързано с издирването на изчезналото момче. Бележник и някои други неща…
— А това? — продължаваше да сочи с пръст той.
— Мисля, че са го открили в стаята на момчето — сбърчи вежди секретарката. — Не е нищо особено, но аз трябва да го опиша заедно с останалото. Защо питате?
Притеснен, че ще загуби много време, за да стигне до кафенето, което се оказа на три преки от управлението, Симон скочи в служебната си кола без отличителни знаци и включи двигателя. Три минути по-късно излезе от заведението с кроасан в едната ръка и чаша в другата. Течността вътре наистина приличаше на кафе. Седна зад волана и отпи голяма глътка. О, да, това вече бе нещо друго. Кафето му помогна да подреди мислите си.
Потънал в тях, той пропусна да забележи фигурата, която се приближи към колата. Видя Бен Хоуп едва когато той се отпусна на седалката до него и опря в слепоочието му малка берета.
— Дай ми този трийсет и осми калибър! — изръмжа той. — Бавно и внимателно.
Симон се поколеба, после въздъхна и разкопча кобура си. Подаде револвера с два пръста и с ръкохватката напред, внимавайки да не докосва спусъка.
— Имаш доста здрави нерви, Хоуп.
— Пали колата, ще се поразходим.
Напуснаха града в пълно мълчание и поеха на северозапад към Боа дьо Вален. Пътят следваше извивките на река Мосон.