Ръкописът на Фулканели [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #1
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691537
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ръкописът на Фулканели [bg]». Краткое содержание книги:
Симон замислено прехапа устни.
— Твоите хора трябва да арестуват Саул и да го притиснат — продължи Бен. — Кажете му, че полицията знае всичко за „Gladius Domini“, че плешивият го е предал, преди да умре, и е най-добре да си признае всичко.
— Май изпускам нишката — сбърчи чело Симон.
— Ще я намериш, ако изпълниш каквото ти казвам — настоятелно го погледна Бен. — Но трябва да действаш бързо.
Инспекторът замълча, прехвърляйки чутото в главата си. Бен пусна пистолета в скута си, взе едно камъче и го хвърли във водата.
— Искам да зная повече за теб и Робърта Райдър — наруши мълчанието Симон. — Двамата имате ли интимна връзка?
— Не — отвърна след кратка пауза Бен.
— Мъже като нас са истинско нещастие за жените — замислено каза инспекторът и последва примера му с камъчето. Очите им проследиха полета му срещу слънцето и тихото шляпване във водата. — Ние сме вълци единаци. Искаме да ги обичаме, но единственото, което правим, е да ги нараняваме. И в крайна сметка те си тръгват.
— От личен опит ли говориш?
Симон го погледна, на лицето му се появи тъжна усмивка.
— Тя каза, че животът с мен е като смъртта… Че мисля и говоря единствено за смъртта. Но аз не умея нищо друго, защото такава е работата ми.
— Която вършиш доста добре — отбеляза Бен.
— Доста, но не достатъчно добре — додаде инспекторът. — Както правилно отбеляза преди малко, не аз, а ти държиш пистолета.
Бен извади револвера и му го подхвърли.
— Приеми го като акт на доверие.
Симон изненадано го погледна и бавно прибра оръжието в кобура. Бен му предложи цигара. Запалиха и насочиха очи към бавно течащата вода, вслушвайки се в песента на птиците.
— Добре — въздъхна най-сетне Симон и се извърна към него. — Да допуснем, че ще приема предложението ти, но при още едно условие…
— Какво?
— Искам да помогнеш в издирването на изчезналото момче. Нали това е професията ти?
— Наистина си написал домашното си — усмихна се Бен.
— Научих го от твоя приятел, свещеника. Не му повярвах и реших да погледна в интернет. Случайно да знаеш нещо за отвличането на Хулио Санчес? Испанската полиция и до днес се пита кой е неизвестният му спасител, според нея свършил една… много добра работа.
Бен сви рамене.
— Неофициално ще кажа, че може би знам нещо по случая. Но не мога да ти помогна за споменатото момче, защото не разполагам с време. Трябва да открия Робърта.
— Ами ако се окаже, че между двете отвличания има нещо общо?
— Какво означава това, по дяволите? — остро го погледна Бен.
— В стаята на момчето е открит златен медальон — усмихна се Симон. — Сигурен съм, че веднага ще разпознаеш гравирания върху него символ: меч и флаг, върху който са изписани думите „Gladius Domini“…
50
— Допълнителни въпроси ли? — попита Натали Дюбоа. — Защо не търсите сина ми, вместо постоянно да се връщате тук?
Бен беше въведен във всекидневната на скромната, но добре подредена къща. Домакинята беше дребна руса жена, наближаваща четирийсет, с бледо лице и тъмни кръгове под очите.
— Няма да ви отнема много време — обеща той. — Трябват ми само няколко малки подробности.
— Разказах всичко на колегите ви! — гневно отвърна тя. — Него го няма вече няколко дни, какво още искате да знаете?
— Аз съм експерт, мадам. Моля ви да проявите търпение, защото от вашите отговори зависи колко бързо ще открием Марк. Може ли да седна?
— Знам, че с него се случи нещо ужасно и това е всичко! — отвърна Натали Дюбоа. — Имам чувството, че никога повече няма да го видя! — При тези думи тя извади кърпичка и избърса насълзените си очи.
— И така, за последен път го видяхте да се качва на мотопеда си, нали? И не ви каза къде отива?
— Не, разбира се. Ако беше обратното, щях да го съобщя на колегите ви.
— Няма да е зле, ако ми запишете регистрационния номер на мотопеда. Вършил ли е подобни неща и преди? Изчезвал ли е за няколко дни, без да ви предупреди?
— Не, никога. Закъснявал е вечер, но нищо повече.
— Познавате ли приятелите му? Има ли сред тях някой, при когото би отишъл? Възможно ли е да е бил на някакъв концерт или на парти?
— Марк не е такова момче — подсмръкна жената. — Той е свенлив и затворен в себе си. Обича книгите, дори се опитва да пише разкази. Има приятели, но никога не закъснява с тях.