Артър & Джордж [bg]
- Автор: Барнс Джулиан Патрик
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Артър & Джордж [bg]». Краткое содержание книги:
След почивката Артър подава по-бързо и по-отривисто от обичайното. Изважда само един батсман от играта благодарение на самонадеяния замах срещу едно от хвърлянията му. След като го изпращат да лови в другия край на полето, той продължава да се озърта за Джийн, но тя вероятно се е преместила. Уили и Кони също не се забелязват. Хвърлянията му плашат защитника на вратата повече от друг път и го карат да подтичва насам-натам.
След това става ясно, че Джийн си е тръгнала. Артър изпада в безумна ярост. Иска веднага да хване файтон до апартамента на Джийн, да я изведе навън и хванати под ръка, да минат покрай Бъкингамския дворец, Уестминстърското абатство и Парламента. Както си е по спортен екип. И да крещи: „Аз съм Артър Конан Дойл и съм горд, че обичам тази жена на име Джийн Леки.“ Представя си цялата сцена. Когато спира да си представя, решава, че е полудял.
Яростта и безумието отминават, оставяйки след себе си студен, непреклонен гняв. Той се изкъпва, преоблича се и през цялото време ругае наум Уили Хорнънг. Как смее този астматичен и късоглед аматьор да повдига скапаната си вежда? Срещу него. Срещу Джийн. Хорнънг, журналистът, авторът на некадърни писания за австралийските пущинаци. Напълно неизвестен, докато не взе назаем — с разрешение — идеята за Холмс и Уотсън; преобърна ги наопаки и ги превърна в двойка престъпници. Артър не му попречи. Дори му даде и име за тъй наречения герой — Рафълс, като в „Приключенията на Рафълс Хоу“. Разреши проклетата книга да бъде посветена на него: „На АКД — за да го полаская“.
Даде му не само най-добрата си идея, даде му и съпруга. В буквалния смисъл на думата — поведе я по пътеката в църквата и му я връчи. Осигури им издръжка, докато си стъпят на краката. Добре де, издръжката беше за Кони, но Уили Хорнънг не заяви, че мъжката му чест ще бъде накърнена, ако я приеме, не каза, че ще работи още по-усърдно, за да издържа младата си съпруга. О, не, никакви такива. И си мисли, че това му дава право да вдига вежди.
От игрището „Лорде“ Артър хваща файтон до Западен Кензингтън. Пит Стрийт номер девет. Докато пресичат Хароу Роуд, гневът му почва да поотслабва. В мислите си чува как Джийн му казва, че всичко е по нейна вина, нали тя го хвана под ръка. Знае точно с какъв самообвинителен тон ще го изрече и това вероятно ще й докара непоносима мигрена. Важно е само да й се спестят страданията, казва си той. Мъжкото му самолюбие и всичките му инстинкти повеляват да разбие вратата на Хорнънг, да го измъкне на улицата и да му строши главата с бухалка за крикет. Но когато файтонът наближава целта, той знае, че трябва да се държи прилично.
Когато Уили Хорнънг го посреща, Артър е напълно спокоен.
— Дойдох да се видя с Констанс — казва той.
Хорнънг проявява благоразумието да се въздържи от някоя идиотска шегичка; също тъй благоразумно не настоява да присъства на разговора. Артър се качва горе във всекидневната на Кони. Обяснява й положението както никога досега — просто защото не се е налагало — с най-недвусмислен тон. За последиците от заболяването на Туй. За своята неочаквана безгранична обич към Джийн. За това, че тази обич ще си остане платонична. И как изведнъж се е запълнила една огромна, отдавна запустяла част от живота му. За напрежението и страданията на двамата. За това, че Кони ги е видяла заедно, очевидно влюбени, само защото са допуснали непредпазливост; и каква мъка е да не могат да разкрият обичта си пред хората. Как всяка усмивка, всеки смях трябва да се отмерват на строги дози, а всеки събеседник да се проверява. Как Артър не вярва, че ще оцелее, ако неговите близки, най-скъпите хора на този свят, го лишат от разбиране и подкрепа.
Утре пак ще играе на „Лорде“ и моли — не, умолява Кони да дойде и този път да се срещне с Джийн както подобава. Станалото днес трябва да се загърби, да остане зад тях веднъж завинаги, иначе раната ще загнои. Утре Кони ще дойде да обядва с Джийн и да я опознае отблизо. Нали?
Кони се съгласява. Докато го изпраща, Уили казва:
— Артър, готов съм да подкрепя безрезервно отношенията ти с която и да било жена.
Във файтона Артър има усещането, че е предотвратено нещо ужасно. Чувства се изтощен и леко замаян. Знае, че може да разчита на Кони, както на всички останали от семейството. И малко се срамува от ония ужасни мисли за Хорнънг. Този негов проклет темперамент си остава все тъй буен. Сигурно защото е наполовина ирландец. Адски усилия са нужни, за да надделее шотландската му половина.