![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Готов беше да даде и двата си счупени крака, за да може да препусне срещу всеки от тях.
Малкия Уолдър хвърли разцепената си пика, видя Бран и дръпна юздите.
— Виж ти какъв грозен кон — каза той за Ходор.
— Ходор не е кон — отвърна Бран.
— Ходор — каза Ходор.
Големия Уолдър изтопурка и спря до братовчед си.
— Е, не е толкова умен за кон, това е ясно. — Няколко момчета от Бял пристан, които ги гледаха, се закискаха.
— Ходор. — Засиял и съвсем невинен, Ходор запремества очи от единия Фрей към другия, без да разбира подигравките им. — Ходор ходор?
Конят на Малкия Уолдър изцвили.
— Виж, те си говорят. Сигурно „ходор“ означава „обичам те“ на конски.
— Млъкни, Фрей. — Бран усети как кръвта нахлу в лицето му.
Малкия Уолдър пришпори коня си по-наблизо и бутна Ходор, а той се олюля.
— Какво ще направиш, ако не млъкна?
— Ще насъска вълка си по теб, братовчеде — предупреди Големия Уолдър.
— Нека. Винаги съм искал да имам плащ от вълча кожа.
— Лято ще ти откъсне тлъстия врат — каза Бран.
Малкия Уолдър се удари със стоманения юмрук по бронята.
— Твоя вълк да няма стоманени зъби, че да хапе през броня и ризница?
— Стига! — Гласът на майстер Лувин изтрещя като гръмотевица през шума из двора. Колко беше чул, Бран не знаеше, но явно достатъчно, за да се ядоса. — Тези закани са недопустими, да не съм ги чул повече. Вие така ли се държите на Близнаците, Уолдър Фрей?
— Когато искам. — Малкия Уолдър изгледа намусено Лувин, сякаш искаше да му каже: „Ти си само един майстер, кой си, че да се караш на един Фрей от Бродовете?“
— Само че поверениците на лейди Старк ще се държат прилично в Зимен хребет. Откъде почна това? — Майстерът изгледа и тримата един по един. — Някой от вас ще ми отговори веднага, иначе…
— Закачахме се с Ходор — призна Големия Уолдър. — Съжалявам, ако сме обидили принц Бран. Искахме само да се посмеем. — Той поне изглеждаше засрамен.
Малкия Уолдър изглеждаше само недоволен.
— И аз. И аз исках само да се посмеем.
Плешивото петно на темето на майстера почервеня. Лувин се беше ядосал още повече.
— Един добър владетел се грижи и закриля слабите и безпомощните — заговори той на двамата Фрей. — Няма да търпя Ходор да се превръща в мишена на жестоките ви шеги, ясно ли е? Той е момък с добро сърце, изпълнителен и послушен, което не мога да кажа за вас двамата. — Майстерът размаха пръст пред лицето на Малкия Уолдър. — А ти да не си стъпил повече в гората на боговете и да стоиш надалече от онези вълци, че ще отговаряш. — Изплющя с дългите си ръкави, обърна се, отдалечи се на няколко крачки и ги погледна през рамо.
— Бран. Ела. Лорд Виман чака.
— Ходор, хайде след майстера — заповяда Бран.
— Ходор — каза Ходор. Дългите му крачки догониха енергично стъпващия майстер чак на стъпалата на Голямата цитадела. Майстер Лувин задържа вратата отворена и Бран се хвана за врата на Ходор и се приведе да минат.
— Уолдърите… — почна той.
— За това повече да не съм чул. Точка. — Майстер Лувин изглеждаше уморен и много изнервен. — Че защити Ходор — добре, но изобщо не трябваше да си там. Сир Родрик и лорд Виман вече закусиха, докато те чакат. Лично ли трябва да идвамда те взимам, сякаш си малко дете?
— Не — отвърна засрамен Бран, — Съжалявам. Исках само…
— Знам какво си искал — отвърна по-добродушно майстер Лувин. — Де да можеше, Бран. Имаш ли някакви въпроси преди да сме започнали тази аудиенция?
— Ще говорим ли за войната?
— Ти няма да говориш за нищо. — Гласът на Лувин отново стана рязък. — Все още си дете на осем…
— Почти девет!
— Осем! — повтори твърдо майстерът. — Не говори нищо освен учтивости, и то само когато сир Родрик или лорд Виман ти зададат въпрос.
Бран кимна.
— Ще запомня.
— Аз пък няма да кажа нищо на сир Родрик за пререканието ви с момчетата Фрей.
— Благодаря.
Поставиха Бран в дъбовия стол на баща му с възглавнички от сиво кадифе, зад дългата дървена маса. Сир Родрик седеше от дясната му страна, а майстер Лувин от лявата, въоръжени с пера, мастилници и по един празен пергамент да записват същината на разговора. Бран прокара длан по грубото дърво на масата и помоли лорд Виман за извинение, че е закъснял.
— Ами! Никой принц не закъснява — отвърна сърдечно владетелят на Бял пристан. — Тия, които дойдат преди него, просто са подранили. — Смехът на Виман Мандърли беше гръмък и кънтящ. Нищо чудно, че не можеше да седи на седло: изглеждаше достатъчно тежък да счупи гръбнака и на най-якия кон. И толкова вятърничав, колкото беше едър — започна с молба Зимен хребет да утвърди новите митничари, които бе назначил на Бял пристан. Старите задържали сребро за Кралски чертог, вместо да го изплащат на новия крал на Севера. — Крал Роб също има нужда от пари — заяви гръмко той, — а Бял пристан е тъкмо мястото, откъдето може да се вземат. — Предложи им да му възложат тази работа, ако кралят благоволи, след което започна надълго и широко да им разправя как е подобрил отбраната на Бял пристан, като най-подробно се спираше на цената на всяко подобрение.