![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Стар е. И се съмнявам в скоростта му.
— Вярно, не е подходящ да ви носи в битка — отвърна Варис, — но ще свърши работа и няма да привлича внимание. Както и другите. А конярчетата виждат и чуват само животните. — Евнухът откачи едно наметало от близката кука. Беше от груб плат, избеляло на слънцето и опърпано, но скроено добре, — Ако позволите. — Когато го заметна през раменете на Тирион, дрехата го уви от главата до петите. Качулката можеше да се дръпне напред да скрие лицето му в дълбока сянка. — Хората виждат това, което очакват да видят — заговори Варис, докато оправяше и придърпваше тук-там дрехата. — Джуджетата не са толкова обичайна гледка като децата, така че сега ще трябва да виждат дете. Момче в старо наметало на бащиния си кон, баща му го е пратил по някаква работа. Макар че ще е най-добре да излизате предимно нощем.
— Смятам да… от днес нататък. В момента обаче ме чака Шае.
Беше я настанил в едно оградено с висок каменен зид имение в най-северната част на Кралски чертог, недалече от морето, но не смееше да я посещава там от страх да не го проследят.
— Кой кон ще вземете?
Тирион сви рамене.
— Този ще свърши работа.
— Ще ви го оседлая.
Тирион подръпна тежкото наметало и закрачи нервно.
— Доста оживен съвет пропуснахте. Станис, изглежда, се е короновал.
— Знам.
— Обвинява брат ми и сестра ми в кръвосмешение. Чудя се как е стигнал до това заключение.
— Може би е прочел книга и е погледнал цвета на косата на копелето, както Нед Старк, а и Джон Арин преди него. А може и някой да му е пошепнал на ухото. — Смехът на евнуха този път не беше обичайния женствен кикот, а по-дълбок и гърлен.
— Някой като вас, да речем?
— Заподозрян ли съм? Не съм аз.
— Ако бяхте, щяхте ли да го признаете?
— Не. Но защо да издавам тайна, която съм пазил толкова дълго? Едно е да мамиш крал, а съвсем друго — да го криеш от щурчето в храстите и птиченцето в комина. Освен това копелетата бяха пред очите на всички.
— Копелетата на Робърт? Какво ще ми кажете за тях?
— Направил е осем, доколкото ми е известно — каза Варис, докато се бореше със седлото. — Майките им са все бронз и мед, лешник и масло, но всички бебета са чернокоси и чернооки като гарвани… и все със зла прокоба, изглежда. Тъй че когато Джофри, Мирцела и Томен се изсипаха между бедрата на сестра ви, всяко от тях златно като слънчице, не беше трудно да се забележи истината.
Тирион поклати глава. „Да беше родила само едно дете на съпруга си, щеше да е достатъчно да снеме подозренията… но тогава тя нямаше да е Церсей.“
— Щом вие не сте го пошепнали, кой тогава?
— Някой предател несъмнено. — Варис пристегна колана под корема.
— Кутрето ли?
— Име не съм казвал.
Тирион остави евнуха да му помогне да се качи.
— Лорд Варис — каза му от седлото, — понякога имам чувството, че сте най-добрият ми приятел в Кралски чертог, а друг път се опасявам, че сте най-опасният ми враг.
— Колко странно. И аз мисля същото за вас.
БРАН
Дълго преди първите бледи пръсти на светлината да проникнат през капаците на прозореца на Бран, очите му се отвориха.
В Зимен хребет имаше гости, дошли за празника на жътвата. Тази сутрин в двора щеше да има бой с копия по въртящи се мишени. Някога очакването на подобно събитие щеше да го изпълни с възбуда, но това беше преди.
Вече не. Двамата Уолдър щяха да кършат пики със скуайърите от свитата на лорд Мандърли, но Бран в това не участваше. Той трябваше да изиграе ролята си на принца в бащиния си соларий.
— Слушайте и може би ще научите нещо повече за това какво значи да си владетел — беше му казал майстер Лувин.
Бран никога не беше искал да става принц. Винаги беше мечтал за рицарството. Лъскави доспехи и веещо се знаме, пика и меч, и силен боен кон между краката ти. Защо трябваше да си губи времето, слушайки старчески приказки за неща, които разбираше едва наполовина? „Защото си прекършен“, напомни му тъничкият вътрешен глас. Един владетел, облегнат на меките възглавници, можеше да е сакат — двамата Уолдър разправяха, че дядо им бил толкова немощен, че трябвало навсякъде да го развеждат на носилка — но не и един рицар на своя дестриер. Освен това беше задължен.
— Ти си наследникът на брат си и на Старк в Зимен хребет — каза сир Родрик и му напомни как Роб седеше търпеливо и участваше в заседанията на лорд баща им, когато неговите знаменосци дойдеха да го видят.
Лорд Виман Мандърли беше пристигнал от Бял пристан преди два дни — беше пътувал на баржа и след това на носилка; тъй като беше прекалено дебел, за да може да седи на кон. С него се изсипа цяла орда спътници: рицари, скуайъри, по-дребни лордове и лейди, херолди, музиканти, дори един жонгльор, в пищни дрехи и със знамена в може би петдесетина различни цвята. Бран ги беше посрещнал с добре дошли в Зимен хребет от високия каменен трон на баща си, с изваяните вълчища на облегалките за ръце, а след това сир Родрик каза, че се е справил добре. Ако с това се беше свършило, нямаше да го е яд. Но то се оказа само началото.