Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Fantastic Voyage #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фантастично пътешествие II: Направление — мозъка». Краткое содержание книги:
— Аркадий — каза тя, — още малко напред.
Слабото течение в капиляра едва помръдваше кораба. Дежньов увеличи мощността на двигателите. Морисън почувства как лишеното му от маса тяло леко се притиска назад, тъй като липсваше достатъчно инерция, която да му даде истински тласък. Най-близките червени телца между кораба и далечната стена на капиляра отплуваха назад.
— Стоп, стоп — рече Калинина. — Достатъчно.
— Не мога да спра — отвърна Дежньов. — Мога само да изключа моторите, което вече е сторено.
— Така е добре. Успях — след което добави неизбежното — или поне така мисля. Да, успях.
Морисън почувства, че леко се люшва напред. След това забеляза, че съседната червена клетка, заедно с един случаен тромбоцит, се приближават и лениво отминават.
В добавка усети, че Брауновото движение — това слабо трептене, към което беше толкова привикнал, че вече го пренебрегваше — изчезва, докато накрая спря напълно. Отсъствието му вече беше забележимо и имаше същия ефект, както би подействало спирането на продължително ниско бръмчене. Морисън се размърда неспокойно. Като че ли беше спряло сърцето му, въпреки че знаеше, че не е така.
— Какво стана с Брауновото движение, София?
— Прикрепени сме към клетъчната стена, Албърт.
Морисън кимна. Щом корабът станеше, така да се каже, част от капилярната стена бомбардиращите ги водни молекули, които създаваха Брауновото движение, щяха да изгубят въздействието си. Техните удари биха се опитвали да придвижат една цяла секция от относително инертната стена, вместо малкия кораб с размерите на тромбоцит. Естествено, трептенето би спряло.
— София, как успя да закрепиш кораба към стената?
— С най-обикновени електрически сили. Капилярната стена се състои отчасти от протеин, отчасти от фосфолипиди. Тук-там има положително и отрицателно заредени групи. Трябваше да открия достатъчно сбита такава област и след това да придам на кораба огледална характеристика — отрицателен заряд, там където стената е положителна и обратното. Проблемът е в това, че корабът се движи заедно с кръвта, така че трябва да определям характеристиката предварително и да създавам огледалния й образ преди да преминем покрай областта. Пропуснах три такива случая, а след това попаднахме в област, където стената нямаше подходящи характеристики, така че трябваше да накарам Аркадий малко да ни придвижи към по-добър район. Но накрая успях да го направя.
— Ако корабът имаше задна скорост — каза Морисън — нямаше да има подобни проблеми, нали?
— Така е — потвърди Калинина — и следващия кораб ще има. Но засега разполагаме само с онова, което имаме.
— Напълно вярно — вмъкна Дежньов. — Както казваше баща ми: „Днес можем да погладуваме, заради утрешния празник.“
— От друга страна — продължи Калинина, — ако имахме двигател, който може да прави всичко, каквото поискаме, щяхме да сме склонни да го използваме прекомерно, а това можеше да не се отрази добре на бедния Шапиров. Освен това щеше да бъде и по-скъпо. При сегашното положение използваме електрическо поле, което спестява много повече енергия, отколкото моторите. Нужна е само малко повече работа, но какво от това?
Морисън беше напълно сигурен, че тя не говори заради собствената си изгода.
— Винаги ли сте толкова философски настроена?
За миг очите й се разшириха, а ноздрите й се присвиха. След това се отпусна и леко се усмихна.
— Не, та кой би могъл да бъде? Но се опитвам.
Боранова нетърпеливо ги прекъсна.
— Достатъчно, София. Аркадий, очевидно си във връзка с Пещерата. Защо се бавим?
Аркадий се извъртя наполовина в креслото си и вдигна голямата си ръка с длан към Боранова.
— Търпение, капитане. Искат от нас да стоим на едно място по две причини. Първо, изпращам носеща вълна в три посоки. С нейна помощ ще определят положението ни, за да сравнят дали съвпада с координатите, които дават изчисленията на Юрий.
— Колко време ще отнеме?
— Кой знае? Поне няколко минути. Носещите вълни не са много интензивни, а положението трябва да бъде определено точно, така че може би ще се наложи да повторят измерванията няколко пъти, да ги усреднят и да пресметнат границите на грешката. Трябва да бъдат точни, в края на краищата, защото както казваше баща ми: „Почти вярното не е по-добро от грешното.“
— Да, да, Аркадий, но дали е така зависи от естеството на проблема. Каква е втората причина, поради която чакаме?
— Правят някакви изследвания на Пьотр Шапиров. Пулсът му е станал непостоянен.