![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
ДАЛИ ЩЕ СТРЕЛЯ, ПРЪСТЕНИ МОИ?
Внезапно думите-глифове на главния ни тактически офицер разкъсват лютите пари като леден вятър и ни напомнят за нашата цел.
— Земянитският кораб навлиза в обсега ни! Скоро ще премине покрай нас на път за точката на прехвърляне. След деветдесет дури ще имаме възможност за пресрещане.
Подобно на два враждебни вулкана, решили да не изригват — засега, — нашите велики господари се отдръпват един от друг. Купчините им се отпускат и престават да изпускат ужасни пари.
Някои неща не трябва да се изричат. Ако сега успеем, екипажът ни и неговите командири ще получат най-голямата си награда. И ще им бъде простено за всичко.
Скенерите показват, че космосът наоколо е изпълнен с останки от страшната катастрофа. Виждат се също безброй кораби, които се отдалечават от обиталището на оттеглилите се и се опитват да избягат към местната точка на прехвърляне.
Ние предпазливо проверяваме за вероятни опасности — или бойни кораби, или други същества, способни да ни попречат, както направиха зангските сфери последния път, когато земянитите изглеждаха в ръцете ни. Всеки съд е подложен на внимателно наблюдение, но сега никой не изглежда в обхвата ни, нито пък е от достатъчно мощен клас, за да излезе насреща ни.
Нито пък вълконите се опитват да се скрият сред тези бегълци. Сега вече този номер няма/не може да им помогне, защото не ги изпускаме от поглед още откакто угаснаха унищожителните лъчи. Очевидно и те го разбират, тъй като единствената им цел изглежда, е да наберат скорост. Да ни надбягат. Да намерят убежище във възлестите нишки на точката на прехвърляне.
Но за да стигнат дотам, първо трябва да минат покрай нас. От гледна точка на логиката няма какво да ги спаси.
И все пак — (отбелязва нашият/Моят втори познавателен пръстен) — от три години насам вълконите и техните клиенти все успяват да ни се изплъзнат. Винаги са готови да измислят някой трик, достоен за тимбримите, и провалят усилията на всички велики военни съюзи. Сега чуваме слухове, че тук-там из Петте галактики са започнали да се пробуждат ленивите сили на умерените. Ако това се случи — ако земянитите продължават да печелят все нови отсрочки, — няма как да предвидим какво ще направят парджите и другите неутрални!
Да, пръстени мои. Нашият восък прелива от тревожни въпроси. И все пак няма ли всичко това само още повече да ни прослави, щом джофурите успеят там, където другите са се провалили?
Сега „Полкджхи“ праща ултиматум, подобен на предишния, презрително отхвърлен от земянитите, когато ги търсехме с лъчи и бомби на дъното на джиджоския океан.
„Капитулирайте и ни предайте съкровищата си. В замяна нашият могъщ съюз ще пази Земята. Делфийският екипаж ще бъде взет в плен, разбира се. Но само за хиляда години студен сън. След изтичането на това време той ще бъде освободен, за да открие една нова, променена Цивилизация на Петте галактики.“
Но техният единствен отговор отново е само обидно мълчание.
Ние приготвяме оръжията си.
— Двигателите на земянитския кораб са отслабнали — обяснява тактическата купчина. — Той все още носи допълнителна маса — саждива обвивка, натрупана поради многократно излагане на гигантската червена звезда.
„Полкджхи“ също е преминавал през онази мръсна мъгла. Но земянитите могат да си позволяват единствено евтини модели звездни кораби, докато нашият прекрасен съд е от висш клас и полетата му отблъскват нежеланите атоми.
(Наистина ли?)
(Тогава как зангите успяха да проникнат на борда?)
ТИХО, ПРЪСТЕНИ МОИ!
Пращам обуздаващи електрически мълнии, за да напомня на нашия втори познавателен пръстен да си гледа работата.
Слаб или не, корабът-плячка ловко маневрира и изглежда отлично пилотиран. Нашият първи предупредителен изстрел минава прекалено надалеч от целта и не е взет на сериозно.
Междувременно тактическите купчини спорят защо земянитският кораб изобщо е непокътнат.
Едната група настоява, че атаката, която наблюдавахме — гигантски унищожителни лъчи, насочени срещу мъничък съд, — трябва да е била измама! Бляскаво представление, целящо да ни накара да си помислим, че земянитите са обречени и да ни убеди да останем безучастни, докато те избягат! Наистина, това поразително предположение сега е господстващо мнение сред тактиците на „Полкджхи“ — макар че ако е вярно, изстрелването на нашите ракети изглежда глупаво.
(Огромната структура зад нас продължава да се разтърсва от тези удари и от другите поражения, нанесени от собствените й обитатели.)