![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Това обяснение се потвърждава от факта, че делфийският кораб е оцелял. И все пак неколцина тактици препоръчват предпазливост. Може да сме присъствали на действително нападение, достойно за тревога.
Нашият втори предупредителен изстрел е по-точен. Той минава само на половин корабна дължина от носа на плячката ни.
— ИМА НЯКОИ ОБЕЗПОКОИТЕЛНИ ПРОМЕНИ.
Това съобщава купчината, която наблюдава състоянието на врага.
— ЦЕЛТА РЕЗОНИРА СТРАННО. НЕЙНИЯТ ХИПЕРУСКОРИТЕЛЕН ПРОФИЛ НЕ Е СЪЩИЯТ КАТО ПРЕДИ, КРАЙ ГИГАНТСКАТА ЧЕРВЕНА ЗВЕЗДА. И СЕ НАБЛЮДАВАТ НЕОБИЧАЙНИ ОТРАЖЕНИЯ ОТ КОРПУСА.
По заповед на нашия капитан-водач се извършва дълбочинно сканиране, което потвърждава, че корабът-плячка е от същия модел и тип. Излъчванията на двигателите са идентични. Пси-детекторите проверяват слабите утечки през полетата и откриват типична земянитска следа.
После при силно увеличение ние/Аз най-после виждаме корпуса…
Как блести, пръстени Мои!
Вече не е саждив и черен като космоса, а сияе с лъскавото съвършенство на съд, току-що излязъл от корабостроителницата.
Даже по-съвършен, защото звездите се отразяват от заоблената му повърхност по-ярки, отколкото са в действителност!
Нашата купчина-жрец изпуска пара.
— СЛЕД ВСИЧКО, КОЕТО ПРЕЖИВЯХМЕ И ВИДЯХМЕ, САМО ГЛУПАК НЕ БИ ОЧАКВАЛ НОВИ НОМЕРА/ПОДВИЗИ/ЧУДЕСА.
САМО НЕГОДНА/ЗЛЕ СЪСТАВЕНА КУПЧИНА НЕ БИ ПОВИКАЛА ПОМОЩ.
Нашият капитан-водач потръпва и предпазливо се настанява върху командния подиум. Струи тревожен дим се стелят от несигурния му връх.
Накрая съставните му пръстени взимат решение и царствената купчина-командир дава заповед за насочен изстрел с една десета мощност, целящ да обезсили двигателите на земянитския кораб.
Запял бойна песен, „Полкджхи“ изстрелва лъчи с ужасяваща сила, за да отсече три от вероятностните фланци на плячката. Мощни енергии пресичат пространството между нашите съдове и улучват право в целта…
НЕ ЗАДАВАЙТЕ ВЪПРОСИ, ПРЪСТЕНИ МОИ. ПРОСТО ПРАВЕТЕ КАКВОТО ВИ КАЗВАМ.
Внимателно и незабелязано се придвижете към вратата.
Точно така. Вървете тихо, без излишен шум. Не хвърляйте цветове-сенки. Не изпускайте тревожна пара.
А сега, докато вниманието на останалите от екипажа е насочено към драмата/трагедията, тихо излезте, като скромния трек, какъвто някога вие/ние/Аз бяхме.
В отговор на нашата мирисна парола бронираната врата се плъзга настрани, за да ни пусне навън от контролната зала. С насочени назад очни пъпки ние/Аз наблюдаваме как нашите другари-джофури се лутат в мъгла от токсини на страх/тревога.
Най-ужасните пари се издигат от локва горящ восък и мазнина — останките от нашия капитан-водач.
Купчината-жрец нямаше друг избор, разбира се. Когато нашето оръжие-лъч не постигна нищо… когато енергиите му изчезнаха, някак погълнати от блестящата нова обвивка на земянитския кораб… трябваше да се извърши промяна в ръководството/ командването.
Също толкова неизбежно, колкото и разпространението на космическата геометрия в разширяващата се вселена.
Естествено, преследването не е свършило. Нашето положение е изгодно. Земянитският кораб не може да ни избяга и ние сме в състояние да се движим по петите му, където и да отиде. Междувременно „Полкджхи“ разполага с огромен корабен клон на Галактическата библиотека. Ще потърсим в мъдрата му памет и несъмнено ще открием номера, който използваха — и неговите недостатъци, които ще ни помогнат да го неутрализираме.
Уви, пръстени Мои, това няма никакво значение за тази хибридна купчина зле подхождащи си пръстени.
Докато „Полкджхи“ бързо напредва на автопилот към точката на прехвърляне — и хвърля сянката си върху насочилия се също натам земянитски кораб, — сред онези купчини от екипажа, които останаха верни на нашия бивш командир, започва прегрупиране на изпълнителната власт. За някои ще е достатъчно разжалване. При други ще се наложи замяна на Господарския пръстен.
Но що се отнася до бедния Еуаскс — вие/ние бяхме вдъхновена идея на стария капитан-водач. Нашите пръстени в най-добрия случай ще бъдат използвани като резервни части за воините, ранени в битката срещу зангите. А в най-лошия ще бъдат смлени.
Сега съм благодарен за дивашките умения, които сте усвоили като преждевремец/варварин/трек. Вашите движения са възхитително потайни, пръстени Мои. Очевидно можете да се криете по-добре от джофурите.
Когато люкът плавно се затвори, бързо тръгнете в търсене на някое тихо, тайно място, където да съзерцаваме восъка… и да помислим как да оцелеем.