Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Се’Недра! — извика остро танцьорката. — Не!
— Пусни ме! — Се’Недра почти пищеше. — Не виждаш ли, че това е бебе? — И започна да се мята, опитвайки да се изтръгне от хватката на танцьорката.
Съвсем хладнокръвно Вела измери с поглед малката кралица, след това неочаквано я зашлеви. Доколкото Гарион знаеше, това беше първият път, когато някой удряше Се’Недра.
— Бебето умира, Се’Недра! — извика й Вела. — Ако се приближиш до него, и ти ще умреш. — След това танцьорката повлече кралицата към останалите от групата.
Велвет се приближи до малката кралица, обви с ръка раменете и и внимателно обърна главата й, за да не гледа детето.
— Се’Недра — заговори тихо тя. — Ти трябва да мислиш първо за своето собствено бебе. Нима искаш да му занесеш тази ужасна болест?
Се’Недра я погледна с широко отворени очи.
— Или пък нима искаш да умреш преди да си го видяла отново?
Се’Недра се отпусна в обятията на Велвет и се разрида.
— Надявам се, че няма да ми има зъб за плесницата — измърмори Вела.
— Ти наистина действаш много бързо, Вела — рече Поулгара. — Освен това умееш да мислиш бързо, когато се налага.
Вела вдигна рамене.
— Отдавна съм разбрала, че една здрава плесница е най-доброто лекарство срещу истерични пристъпи.
— Да, това обикновено върши добра работа — съгласи се Поулгара.
Продължиха до някаква тясна пряка, където Фелдегаст спря и отключи вратата на една къща с отдавна заковани прозорци.
— Ето че пристигнахме — рече той и всички го последваха във вътрешността на къщата. Дълга рампа водеше към подобно на пещера мазе. Ярблек и дребният фокусник разместиха няколко празни щайги от един ъгъл и разкриха още един вход към подземния тунел.
Всички въведоха конете си в тъмния отвор, а Фелдегаст отново остана да прикрие входа. Когато се увери, че е свършил добра работа и че никой не би могъл да открие откъде започва проходът, той нагласи последните щайги и се присъедини към приятелите си.
— Ето ме и мен — рече той и потри ръце. — Сега никой не може да се досети откъде сме се измъкнали. Това е то. Затова по-добре да не се мотаем, ами да тръгваме час по-скоро.
Докато Гарион следваше примигващия фенер на Фелдегаст, в съзнанието му витаеха мрачни мисли. Той бе избягал от човек, когото почти бе започнал да нарича свой приятел. Беше го изоставил в обхванатия от пламъци град, където върлуваше страшна чума. Сигурно не би могъл да направи много, за да помогне на Закат, но фактът, че се бе измъкнал, изоставяйки императора, не го караше да се чувства особено горд от себе си. Ала знаеше, че няма никакъв друг избор. Кайрадис беше непоколебима, докато разкриваше в какво се състои задачата му. Тласкан напред от необходимостта, кралят на Рива обърна гръб на Мал Зет и решително пое на север към Ашаба.
ТРЕТА ЧАСТ
АШАБА
13.
Пътят, извеждащ на север от Мал Зет, минаваше през обширна плодородна долина, където току-що поникналите житни стръкчета покриваха влажната почва като пелена от лека светлозеленикава мъгла. Топлият пролетен въздух беше изпълнен с ведър аромат на растящи треви. Пейзажът твърде много напомняше тучните долини на Арендия или добре обработените полета на Сендария. Разбира се, имаше множество села с бели постройки, сламени покриви и кучета, които изскачаха от къщите и лаеха пътешествениците. Пролетното небе беше осеяно с меки бели облачета — като агънца, пасящи по лазурните небесни пасбища.
Пътят приличаше на прашна кафява лента, която се виеше сред равните зелени полета.
Приятелите на Гарион яздеха под яркото слънце, съпровождани от ведрия звън на звънчетата, завързани около шиите на мулетата на Ярблек, и песните на птиците. Зад тях се издигаше огромен стълб черен пушек.
Гарион не можеше да си наложи да се обърне към горящия Мал Зет.
По пътя имаше и други хора, тъй като Гарион и приятелите му не бяха единствените, бягащи от поразения от чумата град. Поединично или на малки групички всички се движеха на север, избягвайки страхливо всякакъв контакт помежду си.
Всичките отклонения от пътя бяха барикадирани с току-що отсечени храсти и тръни. Селяни с мрачни лица стояха на пост край барикадите, стискаха непохватно тояги и грозни старинни арбалети и крещяха предупреждения към всички, които минаваха край тях или се опитваха да отбият от главния път.
— Селяни — рече кисело Ярблек, когато керванът отмина поредната подобна барикада. — Еднакви са по целия свят. Умират от радост да се срещнат с теб, щом можеш да им предложиш нещо, от което се нуждаят. През цялото останало време обаче се опитват да те прогонят от селото си. Как мислите — дали наистина вярват, че някой би желал да отиде и да отседне във вонящите им селища? — И търговецът придърпа раздразнено кожената шапка над ушите си.