Брачна авантюра

Нейтън не беше доволен от това прекъсване, защото добре се забавляваше. Той въздъхна и се отправи към вратата.

Сара имаше последната дума. Гласът й беше изненадващо весел, когато каза:

— Нейтън, дяволски топъл следобед, нали?

— По дяволите, така е — отвърна той през рамо.

Той нямаше намерение да й покаже, че не му харесва да я слуша да говори като обикновена уличница. Това, което Сара казваше, когато са сами, беше едно, но той беше сигурен, че тя няма никога да употреби подобни богохулства пред други.

Той получи възможност да провери тази своя сигурност много по-рано, отколкото очакваше.

Върху брокатното канапенце в гостната до Нора седеше посетител. Матю стоеше пред прозореца. Нейтън кимна на приятеля си и се отправи към Нора.

— Нейтън, скъпи, бих желал та ти представя преподобния Оскар Пикеринг — тя се обърна към госта си и добави — Племенникът ми е маркиз Сент Джеймс.

Той едва се въздържа да не се засмее. Възможността беше прекалено добра, за да я подмине.

— Вие сте свещеник? — попита той с широка усмивка.

Нора никога не беше виждала Нейтън толкова любезен. Той се протегна и стисна ръка на викария. Тя предполагаше, че той ще се почувства също толкова неудобно, колкото и Матю. Нещастникът изглеждаше като болен.

Сара влезе в гостната точно в момента, когато Нейтън се разполагаше в един от столовете срещу канапето. Той протегна дългите си крака напред и се усмихна като глупак.

— Оскар е новият временно управляващ на селото каза Нора на Нейтън.

— Отдавна ли познаваш Оскар? — попита Нейтън, преди да забележи Сара, която стоеше до вратата.

— Не, току-що се запознахме, но настоях леля ви да ме нарича по малко име.

Сара продължи напред и направи безупречен реверанс пред техния гост. Новият пълномощник на правителството беше дребен човек с кръгли очила, кацнали върху носа му. Той носеше колосана яка и черен костюм, маниерите му бяха най-изискани. Той се отнесе благоразположено и със снизхождение към Сара — главата му беше отметната назад и той я гледаше през очилата си.

Той продължи да хвърля бързи погледи на Нейтън. На лицето му беше изписано явно пренебрежение.

Сара изобщо не го хареса.

— Скъпа — започна Нора, — бих желала да ти представя…

Нейтън я прекъсна.

— Името му е Оскар и той е новият временно управляващ на селото.

Той съзнателно пропусна да отбележи, че мъжът същевременно е и свещеник.

— Оскар, тази прекрасна млада дама е племенницата ми и съпруга на Нейтън, разбира се. Лейди Сара.

Пикеринг се усмихна и се премести на стола до Нейтън.

— Приятно ми е да се запознаем, лейди Сара.

Сара се усмихна, както го изискваше етикетът. Очилата на мъжа сигурно здраво стискаха носа му, помисли тя, защото имаше изключително висок носов глас.

— Трябваше първо да изпратя съобщение и да поискам да ме приемете — каза Пикеринг, — но правех всекидневната си разходка и не можах да се сдържа, като видях цялата суматоха горе. Любопитството ме доведе дотук. Има няколко противни на вид мъже на верандата ви, лейди Нора, и бих ви посъветвал да накарате слугите си да ги изгонят. Не трябва да общувате с по-низши, разбирате ли. Не е прието.