Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Всяка мрачна мисъл я водеше към друга. Тя си го представяше как крачи към бесилото. Но тя си позволи само за миг да се замисли за тази ужасяваща възможност. Когато започна да й се повдига, тя положи усилия над себе си и се отърси от черните си мисли.
Сара щеше да бъде напълно отчаяна, ако не бяха последните думи на Честър, които чу. Морякът беше признал, че е много щастлив, че пиратският живот е останал зад гърба му. Повечето от мъжете, беше добавил той, бяха склонни да създадат семейства и натрупаните по нечестен начин спестявания щяха да им помогнат добре да започнат нов живот.
Това толкова я облекчи, че тя започна да плаче. Нямаше да се налага да спасява Нейтън от самия него. Той очевидно беше разбрал по какъв грешен път е вървял. Господи, тя се молеше това да е така. Тя не можеше да понесе мисълта, че може да го загуби. Тя го обичаше толкова отдавна, че не можеше да си представи да живее без неговото мърморене, без неговите ревове и без неговата обич.
Цяла сутрин Сара се тревожи за Нейтън. Тя не можеше да се освободи от страха. Ами ако някой от хората му предаде съпругът й? В последно време наградата за главата на Пейгън беше станала огромна. Не, не, не мисли за това, каза си тя. Мъжете му бяха много верни. Да, тя беше забелязала това. Защо да предизвиква съдбата? Каквото имаше да се случва, щеше да се случи, независимо колко се е измъчвала преди това.
Независимо от всичко, тя щеше да подкрепи съпруга си и да го защитава по всеки възможен начин.
Беше ли Матю доверил тъмното си минало на Нора? И ако беше, беше ли й казал, че Нейтън е Пейгън? Сара реши, че никога няма да се опита да научи. Тя нямаше да казва на никого, дори на милата си леля, какво беше научила. Тайната щеше да отиде с нея в гроба.
Когато Нейтън слезе в каютата да вземе жена си, той я намери да седи на ръба на леглото и да гледа пред себе си с невиждащи очи. Беше горещо като в пещ, но Сара трепереше. Той реши, ме тя не се чувства добре. Лицето й беше бледо, но най-тревожното беше, че тя не му каза нито дума.
Безпокойството му нарасна, когато тя мълчаливо седна в лодката, която ги откара на брега. Тя беше отпуснала ръце в скута си, гледаше в пода и изобщо не проявяваше интерес към пейзажа.
Нора седеше до Сара и не спираше да говори. По-възрастната жена изтри чело с носната си кърпичка и започна да си вее с ветрилото, за да се разхлади.
— Ще отнеме ден-два да свикнем с жегата — отбеляза Нора. — Между другото, Нейтън — добави тя, — само на около половин миля от дома ми има прекрасен водопад. Водата идва от планината и е кристално чиста. Събира се в един вир и може да отведеш Сара да поплува.
Нора се обърна към племенницата си.
— Сара, може би сега ще се научиш да плуваш.
Сара не й отговори. Нора я побутна с лакът, за да привлече вниманието й.
— Съжалявам — каза Сара. — Какво каза преди малко?
— Сара, за какво мечтаеш? — попита Нора.
— Не мечтая.
Казвайки това, тя погледна Нейтън и се намръщи. Той не знаеше какво означава това.
— Тя не се чувства добре — каза той на Нора.
— Чувствам се отлично — отвърна Сара.
Безпокойството на Нора ясно пролича по изражението на лицето й.
— Ти беше ужасно замислена — отбеляза тя. — Жегата ли те безпокои?
— Не — отвърна Сара. Тя леко въздъхна. — Мислех си за… някои неща.
— Нещо специално? — полюбопитства Нора.
Сара продължи да гледа Нейтън. Той повдигна вежди като видя, че тя не отговори веднага на леля си. Нора наруши мълчанието, като повтори въпроса си:
— Предположих, че сега е най-подходящото време да се научиш да плуваш.
— Аз ще те науча.
Нейтън доброволно предложи услугите си. Сара му се усмихна.
— Благодаря за предложението, но не мисля, че искам да се науча да плувам. Не е необходимо.
— Разбира се, че е — отвърна той. — Ще се научиш още преди да се върнеш в Англия.
— Не желая да се науча — каза отново тя. — Не ми е необходимо да знам да плувам.
— Какво имаш предвид? Защо не ти е необходимо? — попита Нейтън. — Разбира се, че е нужно да знаеш да плуваш.
— Защо?
Тя изглеждаше истински объркана и раздразнението му малко намаля.
— Сара, няма да се страхуваш, че може да се удавиш, ако знаеш да плуваш.
— Но аз и сега не се страхувам — отвърна тя.
— По дяволите, а би трябвало.
Тя не можа да разбере защо той толкова се ядоса.
— Нейтън, няма да се удавя.
— Защо няма да се удавиш?
— Ти няма да позволиш — усмихна се тя.
Нейтън постави ръце на коленете си и се облегна назад.
— Права си — започна той, — няма да позволя да се удавиш.
Сара кимна и се обърна към Нора.
— Виждаш ли, Нора? Наистина не е необходимо…