Брачна авантюра

— Разбирам.

Тя се опитваше да контролира изражението на лицето си. Изведнъж я обзе паника. Мили Боже, на нов пиратски поход ли отиваше той? Нора беше споменала, че къщата й на острова е разположена близо до свърталище на пирати, което се намира малко по-надолу по крайбрежието. Дали Нейтън щеше да се срещне със стари познати и да се отправи на последното си приключение?

Тя въздъхна дълбоко. Тя знаеше, че прави предположения, но не можеше да се спре.

— Трябва да отидем до по-голямо пристанище, Сара, за да набавим материалите, необходими за поправката на Морския ястреб.

Тя не повярва нито дума. За Бога, Нора живееше в рибарско селище и рибарите със сигурност разполагаха с достатъчно материали. Тя обаче нямаше да каже на Нейтън какво предполага. Когато той бъде готов да й каже, че той е Пейгън, ще го направи. Дотогава тя ще се преструва, че му вярва.

— Разбирам — прошепна Сара отново.

Нейтън беше изненадан, че тя прие всичко с такава лекота. Той беше свикнал да спори за всяко малко нещо. Промяната в поведението й всъщност го разтревожи. През целия ден тя се беше държала странно.

Той се облегна на парапета и зачака тя да каже още нещо, но Сара стана и влезе в къщата.

Той я настигна в коридора,

— Няма да отсъствам дълго — каза й той.

Тя продължи да върви. Беше стигнала до втория етаж, когато той я сграбчи за раменете.

— Сара, какво ти е?

— Нора определи за нас втората стая вляво, Нейтън. Имам малко багаж, но може би ще е добре да изпратиш някой от мъжете да го донесе.

— Сара, ти няма да стоиш тук толкова дълго — възрази Нейтън.

— Разбирам.

Тя искаше да му извика: Ами, ако те убият в морето? Тогава какво, Нейтън? Дали някой ще си направи труда да дойде тук поне да ми каже? Господи, беше ужасяващо да мисли за това.

Тя се освободи от ръцете му и продължи. Нейтън отново я последва.

Спалнята, определена за тях, гледаше към морето. Двойният прозорец беше отворен и приспивната песен на вълните, които се разбиваха в скалите, се лееше из просторната стая. Между двата прозореца беше разположено голямо легло с балдахин, покрито с прекрасни многоцветни завивки. Голямо зелено кресло, тапицирано с кадифе, стоеше близо до гардероба, недалеч от вратата. Цветът на пердетата беше в тон с тапицерията на креслото.

Сара се отправи към гардероба и започна да окачва роклите си.

Нейтън се облегна на вратата и около минута наблюдаваше жена си.

— Добре, Сара. Нещо те тревожи и аз искам да знам какво е то.

— Нищо не ме тревожи — каза тя с треперещ глас, без да се обръща.

По дяволите, помисли той, определено нещо не беше наред и той нямаше да напусне стаята, докато не разбере какво е то.

— Пожелавам ти безопасно пътуване, съпруже. Довиждане.

Той изръмжа:

— Няма да заминавам до утре.

— Разбирам.

— Престани да казваш разбирам — изкрещя той. — По дяволите, Сара, искам да престанеш да се държиш толкова студено с мен. Не ми харесва.

Тя се обърна, за да може той да види, че се е намръщила.

— Нейтън, безброй пъти съм те молила да не използваш в мое присъствие богохулства, защото не ми харесва, но ти продължаваш, нали?