Брачна авантюра

Нейтън не каза нищо.

— Не съм подходящо облечена за плуване — продължи тя.

— Лошо.

— Ще си намокря косата.

— Наистина ще я намокриш.

Тя се предаде. Той си беше наумил това, предположи тя, и беше безсмислено да се опитва да го разубеждава.

Пътечката беше тясна. Когато наклонът стана прекалено стръмен, тя се хвана за ризата на Нейтън. Сара вече беше започнала да се изморява от разходката, когато шумът на водопада привлече, вниманието й.

Нетърпелива да види част от рая, както го беше нарекла Нора, тя задмина мъжа си и застана начело.

Растителността около тях беше гъста и въздухът беше изпълнен от сладкото ухание на диви цветя. Сара сякаш беше в центъра на пъстро великолепие от цветове. Зеленото на листата беше най-яркият зелен цвят, който някога беше виждала, освен красивите очи на Нейтън, каза си тя, а розовите, оранжеви и ярко червени цветя, разхвърляни наоколо по прищявка на майката природа, сякаш цъфтяха пред очите й.

Това наистина беше рай. Това признание беше съпроводено с тревога, че може да има змии.

Нейтън току-що беше повдигнал един дебел клон от пътеката и подкани Сара да върви напред.

— Да се страхувам ли от змии? — попита тя шепнешком.

— Не.

— Защо не? — попита тя с надеждата, че той ще й отговори, че на острова няма такива отвратителни твари.

— Аз ще се страхувам вместо теб — отвърна той.

Страхът й нарасна.

— Какво ще направиш, ако те ухапе змия? — попита тя, докато минаваше покрай него.

— Ще я ухапя и аз — каза Нейтън.

Тази абсурдна забележка я накара да се засмее.

— Ще го направиш, нали? — Тя се спря и въздъхна от удоволствие. — О, Нейтън, тук е прекрасно.

Той мълчаливо се съгласи с нея. Водата падаше върху заоблените камъни и се разбиваше на пяна във вира.

Нейтън хвана Сара за ръката и я отведе до една скала зад водопада. Беше като в закътано заливче и когато стигнаха средата, водата остана зад тях като завеса, което ги скриваше от външния свят.

— Съблечи се, Сара, докато проверя колко е дълбоко.

Той не й остави време да му противоречи, а се обърна, за да се облегне на скалата и да свали ботушите си.

Сара взе ябълката му и заедно с нейната ги остави върху скалата. Тя протегна ръка, за да докосне течащата вода и се изненада, че не е студена.

— Просто ще седна тук и ще натопя краката си във водата.

— Съблечи се, Сара.

Тя се обърна, за да се противопостави на мъжа си и откри, че той е свалил всичките си дрехи. Преди тя да успее дори да се изчерви, той изчезна във вира зад водната завеса.

Сара сгъна дрехите на мъжа си и ги постави до скалата. Тя свали роклята си, обувките, чорапите и фустата и остана само по риза.

След това седна на ръба и остави водата да се стича върху краката й. Тя тъкмо щеше да се отпусне, когато Нейтън я хвана за крака и я повлече във водата. Чувството беше прекалено хубаво, за да протестира. Слънцето светеше ярко и капките вода искряха върху бронзовите рамене на Нейтън.

Водата стигаше до гърдите му. Тя беше толкова бистра, че Сара можеше да види дъното. Мускулестите бедра на Нейтън веднага привлякоха вниманието й. Той беше много добре развит, помисли тя, и беше изключително нежен с нея, когато я привличаше в прегръдките си.