Брачна авантюра

— Сара? — попита той, когато видя сълзи в очите й. — Случило ли се е нещо?

Тя му отговори, без да отмества поглед от хълмовете.

— Нали е великолепна, Нейтън?

— Какво е великолепно?

— Картината, която Господ е създал — прошепна тя. — Погледни хълмовете. Виждаш ли как ги огрява слънцето? О, Нейтън, наистина е великолепно.

Нейтън не погледна нагоре. Той гледаше лицето на жена си. Сърцето му бавно започна да се стопля, душата му също. Той не можа да се въздържи и протегна ръка да я докосне, после бавно погали с пръст бузата й.

— Ти си великолепна — прошепна той. — Ти виждаш само красивото в живота.

Сара беше удивена от емоционалната сила в гласа му. Тя се обърна и му се усмихна.

— Наистина ли? — прошепна тя.

Божественият миг изчезна. Преди да успее дори да мигне, поведението на Нейтън се промени. Той отново стана невъздържан, когато й нареди да престане да си губи времето.

Сара се запита дали някога ще може да го разбере. Докато вървеше до леля си по дървените дъски, които водеха до сушата, тя реши, че съпругът й е много загадъчна личност.

— Сара, скъпа, ти се мръщиш. Жегата ли започва да те тормози?

— Не — отвърна тя. — Тъкмо мислех колко объркващ човек е съпругът ми — обясни тя. — Нора, той всъщност се опитва да ме направи самостоятелна — призна тя. — Нейтън ме накара да разбера колко зависима се опитвам да бъда. Аз просто мислех, че така трябва — добави тя, свивайки рамене. — Аз мислех, че той трябва да се грижи за мен, но може би съм грешала. Мисля, че той ще продължи да ме обича, дори ако мога сама да се защитавам.

— Мисля, че той ще бъде много горд от усилията ти — отговори Нора. — Наистина ли искаш да зависиш от снизхождението на един мъж? Помисли за майка си. Тя не е омъжена за мъж, който е толкова грижовен, колкото Нейтън.

Нора й даде тема за размисъл. Сара не беше мислила за възможността Нейтън да се окаже жесток човек. Но какво, ако се окаже?

— Трябва да помисля върху това, което каза — прошепна тя.

Нора я потупа по ръката.

— Ти ще обмислиш всичко, скъпа. Не се мръщи толкова, ще те заболи главата. Господи, нали е прекрасен ден?

По пътеката се шляеха няколко мъже. Те всички зяпнаха Сара, когато тя мина покрай тях. Нейтън изръмжа, щом забеляза нахалните им и похотливи погледи и когато един от тях, явно твърде очарован, подсвирна леко, той направо побесня. Когато мина покрай мъжете, той неочаквано стовари юмрука си върху лицето му.

Ударът изпрати мъжа във водата. Като чу плясъка, Сара погледна назад през рамо. Това беше неволно движение, защото в момента тя разсъждаваше върху това, което й каза Нора. Тя срещна погледа на Нейтън.

Той й се усмихна. Тя също му се усмихна, преди да се обърне.

Всички мъже, освен един, се отместиха от пътя на Нейтън. Най-неблагоразумният от мъжете имаше месест нос и беше кривоглед.

— Тя е прелестна, нали? — отбеляза той.

— Тя е моя — изръмжа Нейтън, и вместо да удари наглия мъж, просто го избута от кея.

— Момко, доста си непредпазлив, не мислиш ли? — каза провлачено Джимбо. Той се усмихна и добави — Тя е съпруга.