Брачна авантюра

Тя се изправи и се облегна на него.

— Не е нужно да идвам с теб. Достатъчно е да знам, че ми разрешаваш.

— Сара, престани да говориш с недомлъвки — нареди Нейтън. — И докато става дума за това, искам да знам какво ставаше в главата ти по-рано днес. Ти беше обезпокоена от нещо. Кажи ми от какво.

— Страхувах се, че няма да се върнеш за мен — измънка Сара.

Това, разбира се, беше лъжа, но самодоволният й съпруг не можеше да знае това. В действителност той изглеждаше много поласкан от думите й.

— Никога няма да забравя да се върна за теб — отвърна той. — Но говоря за преди, Сара.

— Преди какво?

— Преди дори ти да знаеш, че ще заминавам. Държеше се странно тогава.

— Беше ми тъжно, защото скоро ще се разделим с Нора. Тя ще ми липсва, Нейтън.

Той я погледна свирепо, докато се чудеше дали тя казва истината или не. Тогава тя му се усмихна и му каза, че е готова отново да влезе във водата.

— Засега не се справям отлично — каза тя.

Двамата съпрузи прекараха във вира по-голямата част от следобеда. Те изядоха ябълките си и се отправиха обратно по склона. Нежната кожа на Сара вече беше започнала да изгаря. Лицето й беше червено като залеза.

Когато Нейтън я прегърна през рамо, тя извика и той веднага се разкая.

Нора ги посрещна на вратата на кухнята.

— Матю, Джимбо и аз решихме да ви изчакаме за вечерята, така че… Господи, Сара, червена си като рак. Ще страдаш тази нощ, дете. За какво си мислела?

— Не мислех за слънцето — отвърна тя. — Прекарах чудесно.

— Какво сте правили? През цялото време ли плувахте?

— Не — отвърна Нейтън, когато жена му го погледна. Той й се усмихна и погледна Нора. — Всъщност, ние…

— Носехме се по повърхността на водата — каза набързо Сара. — Идвам след минута, лельо, само да се преоблека и да се среша. Наистина не е трябвало да ни чакате — добави тя през рамо и се отправи към стълбите.

Нейтън я хвана на най-долното стъпало. Той бавно я обърна, повдигна брадичката й и я целуна. Това беше дълга и продължителна целувка, от която Сара помисли, че ще припадне. Не беше обичайно за него да показва привързаност пред други, осъзна тя, и той никога не я целуваше, освен когато искаше да се любят… или да й запуши устата. Той изглеждаше прекалено уморен, за да се люби отново, а и тя не беше спорила с него. Сара можа да направи само един извод. Нейтън показваше своята привързаност, защото така искаше.

Тя беше още по-изненадана, когато той се наведе и прошепна в ухото й:

— Мислех, че това, което правихме цял следобед, се нарича любов, жено, но, ако предпочиташ да го наричаш носене по повърхността на водата, аз нямам нищо напротив.

Лицето й беше прекалено загоряло, за да може някой да разбере дали се изчерви или не. Тя поклати глава, но въпреки това му се усмихна. Той се шегуваше с нея. Господи, Нейтън имаше и чувство за хумор. Беше прекалено много, за да го приеме изведнъж.