Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Като направи последната си забележка, Пикеринг се намръщи на Матю. Сара беше доста изненадана от грубостта на госта си. Той не беше толкова възпитан, колкото се опитваше да се представи, знаеше тя, защото не стана, когато тя влезе в стаята. Сигурно е някой мошеник.
Във вълнението си тя взе едно ветрило от масата, отвори го с едно поклащане на китката и започна да го размахва усърдно напред-назад пред лицето си.
— Никой няма да гони никого — заяви Нейтън.
— Мъжете са от екипажа на маркиза — намеси се Нора.
Сара отиде и застана до Матю. Това беше признак на привързаност и бавното примигване на Матю й показа, че той е разбрал. Тя се усмихна.
Тогава Нейтън привлече вниманието й.
— Съпругата ми току-що спомена за жегата — каза той лениво. Погледът му беше насочен към Сара и тя забеляза дяволската му усмивка. — Какво точно каза, жено? — попита невинно той.
— Не си спомням — отвърна тя;
Удоволствието, което се изписа върху лицето на мъжа й, я накара да промени решението си.
— О, да. Сега си спомням. Казах, че е дяволски топло. Не мислите ли, господин Пикеринг?
Очилата се смъкнаха до върха на носа на правителствения чиновник. Матю също изглаждаше изненадан. Тя забеляза, че Нейтън също престана да се усмихва.
Сара се усмихна още по-любезно.
— Жегата винаги ми причинява дяволско главоболие — заяви тя.
Тя отново забеляза реакцията на околните. Матю я гледаше сякаш едва сега е видял, че има повече от един нос.
Милият й съпруг я зяпаше. Това не беше никак добре. Тя беше претърпяла пълно поражение и се закле, че никога вече няма да употребява неприлични думи.
Тя се надяваше Нора да я разбере, когато й обясни срамната си постъпка. Тогава тя въздъхна леко и се облегна на перваза на прозореца.
— Да, днес е наистина гадно.
Нейтън стана от стола си. Изправи се като човек, който току-що е чул неприлично предложение и не може да го повярва. Той я накара да повтори.
— Какво каза току-що? — изрева той.
Тя беше щастлива да му угоди.
— Казах, че днес наистина е гадно.
— Достатъчно — изкрещя Нейтън.
Матю трябваше да седне. Нора започна да кашля, за да прикрие смеха си. Господин Пикеринг беше станал от стола си и се отправяше към другия край на стаята. Той стискаше някаква книга в ръка.
— Трябва ли да си тръгвате толкова скоро, господин Пикеринг? — извика Сара.
Лицето й беше скрито зад ветрилото и той не можа да види усмивката й.
— Наистина ми се налага — заекна гостът.
— Вие наистина бързате — каза Сара. Тя свали ветрилото и се отправи към коридора. — Държите се сякаш някой ви е ритнал по…
Тя не изрече последната дума, защото Нейтън запуши устата й с ръка. Тя отблъсна ръката му.
— Щях само да кажа отзад.
— О, не — възрази Нейтън.
— Сара, какво, за Бога, се е случило с теб? — провикна се Нора.
Сара се отправи към леля си.
— Прости ми. Надявам се, че не съм те обезпокоила прекалено много, Нора, но Нейтън обича да употребява неприлични думи и реших и аз да опитам. Всъщност не ме е много грижа за този нов правителствен чиновник — призна тя. — Но, ако желаеш, аз, разбира се, ще го догоня и ще му се извиня.
Нора поклати глава.
— Аз също не го харесах много — призна тя.
Двете жени се правеха, че не забелязват Нейтън, който стоеше пред тях. Сара се приближи още до Нора. Тя се чувстваше така, сякаш някой всеки момент ще я нападне. Изобщо не я беше грижа за това чувство. Тя нервно прочисти гърлото си, но се усмихваше смело, когато каза:
— Каква беше тази книга, която забелязах в ръцете на господин Пикеринг? Да не си му услужила с някой от романите си, лельо? Не мисля, че трябва да му се вярва, че ще ти я върне. Той не ми изглежда благонадежден.
— Той не носеше роман — каза Нора с нежна усмивка. — Това беше библия. О, небеса, наистина трябваше да ти обясня по-рано?
— Да обясниш какво? — попита Сара. — Да не искаш да кажеш, че този надут мъж носи със себе си библия? Ако това не е лицемерие, то не знам тогава какво е.
— Сара, повечето от свещениците носят библии.
Сара бавно започна да схваща.
— Свещеник? Нора, ти каза, че той е новият временно управляващ.
— Да, скъпа, той е представител на правителството, но също така е пастор на единствената църква в селото. Той се отби да ни покани за неделната служба.
— О, Господи!
След този стон Сара затвори очи.