Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Той се засегна от тази забележка.
— По дяволите, ако те нервирам — възрази той. Той угаси свещта, отпусна се в леглото и грубо я придърпа към себе си.
— Аз ти доставям удоволствие всеки път, когато те докосна.
Тя нямаше това предвид, но той звучеше толкова надменно доволен от себе си, че тя реши да не спори.
— Въпреки всичко имам да ти кажа нещо важно, Нейтън. Ще ме изслушаш ли?
— Да.
Той изсумтя. Тя предположи, че този звук означава, че той не й вярва. Сара щеше да му каже какво мисли за грубото му поведение, когато той я придърпа още по-близо към себе си и нежно започна да разтрива гърба й. Брадичката му се опираше в главата й.
Той беше изключително нежен. Сара беше изненадана. Тя се питаше дали той наистина осъзнава какво прави.
Тя реши, че не я интересува дали осъзнава или не. Действията му бяха толкова показателни, че тя не можа да сдържи изблика на задоволство, който изпълни сърцето й.
Само за да го изпробва, тя се опита да се премести. Той стегна прегръдката си.
— Добре, Сара — каза той. — Бих желал да поспя тази нощ. Кажи какво си наумила. Направи го, за да мога да си почина.
Тя не можа да сдържи усмивката си. Но в това нямаше нищо лошо, помисли тя, защото той не виждаше изражението на лицето й. Той беше допрял главата си в извивката на врата й. Пръстите му нежно милваха косата й при слепоочието.
Тя беше твърдо решена да му разкрие, че той я обича. Тя вярваше, че като му го каже, той ще осъзнае, че е права. Но сега тя не искаше да каже нищо, за да не развали, вълшебството на този момент.
Откритието окончателно се загнезди в мислите й. То мъничко я стресна. Нейтън да се страхува! Тя не беше сигурна дали той се страхува да обича когото и да било, или просто се страхува да обича нея… но той явно се страхуваше.
Господи, той ще побеснее, ако му каже какво мисли. Мъжете не обичат да чуват, че се страхуват от нещо.
— Сара, по дяволите, побързай и казвай, за да мога да спя.
— Да казвам какво? — попита тя, докато трескаво мислеше за друга подходяща тема за разговор.
— Господи, ти ме вбесяваш. Ти каза, че имаш нещо да ми казваш.
— Така е — съгласи се тя.
— Е?
— Нейтън, не ме притискай толкова силно — прошепна тя.
Той незабавно отпусна прегръдката си.
— Изглежда съм забравила какво исках да ти кажа.
Той я целуна но челото.
— Тогава заспивай — нареди й той.
Тя се сгуши в него.
— Ти си добър човек, Нейтън.
Тя прошепна тези похвални думи, след което силно извика думи, не съвсем подходящи за устата на една жена.
— Ти наистина ми доставяш удоволствие през по-голямата част от времето.
Дълбокият му смях я стопли. Но това не беше достатъчно.
— Сега е твой ред — нареди му тя.
— Мой ред за какво? — попита той.
Той нарочно се направи, че не разбира, за да я ядоса. Тя беше прекалено изморена, за да настоява повече.
— О, няма значение — каза тя. — Може да запазиш реда си за утре.
— Ти си добра жена — прошепна той. — Ти също ми доставяш удоволствие.
Въздишката й на удовлетворение изпълни стаята.
— Знам — отвърна тя шепнешком.
Тя заспа, преди той да може да й изнесе една хубава проповед за човешките добродетели. Нейтън затвори очи. Той имаше нужда от почивка, защото само Бог знаеше какво може да се случи утре.
Ако Нейтън беше научил нещо важно през последните седмици, то беше да бъде готов за най-необичайното.
Той беше вярвал, че ще трябва да защитава съпругата си от околния свят. Но сега той знаеше истината. Неговото задължение беше главно да защитава света от съпругата си.
Това беше един парадокс, разбира се, но не беше ли парадокс и това, че маркизата вече спеше с усмивка на устните.
ГЛАВА 11
В деня, когато хвърлиха котва в дълбоките води до карибското имение на Нора, Сара научи, че съпругът й има повече от две титли. Той не беше само маркиз на Сент Джеймс и граф на Уейкърсфийлд.
Той също беше и Пейгън Езичника.
Сара беше толкова шокирана от тази новина, че буквално припадна върху леглото. Тя не беше подслушвала нарочно, но люкът на каютата й беше отворен и двамата моряци говореха прекалено високо. Едва когато те започнаха да говорят шепнешком, Сара започна да се вслушва в разговора им.
Тя не повярва на ушите си, докато не чу гласа на Матю, който се намеси в разговора и ясно заговори за плячката, която си бяха разделили при последното им нападение.
Тогава тя беше принудена да седне.
Всъщност Сара не беше толкова изплашена, колкото ужасена от това откритие. Страхуваше се единствено за Нейтън и всеки път, когато се замислеше за рисковете, които поема, като напада други кораби, й призляваше.